В динамичния съвременен живот сме свикнали да приемаме умората като нещо съвсем нормално.
Дните ни са толкова натоварени, че не е рядко срещано като се приберем в края им, капнали вкъщи да забравим и за вечеря, и за чинии, и за какво ли още не, а да се отпуснем на мекото легло и с намерението просто да отпочинем за 5 минути, да се унесем в дълбок сън. И в такъв случай, всякаква работа, отложна или неотложна, остава за утре. Ако имаме време, разбира се.
Очевидно е, че така или иначе умората присъства в живота ни и да се справим с нея е на практика невъзможно. Поне за определен период от време, когато обстоятелствата го изискват от нас.
Но възможно ли е да извлечем полза от неприятното усещане, което предизвиква и ако да, как да го направим?
Човешкият мозък е удивително нещо. Проведено е изследване, което официално доказва, че е заложено на всеки от нас да е адски креативен. Всеки от нас може да бъде креативен, защото има потенциала да бъде такъв.
Зависи от човека вече, доколко това качество бива развивано, колко е работено над него и под каква форма се изявява. А проучванията, изненадващо показват, че тази креативност се изявява най-често, когато сме уморени до смърт.
За нас това звучи абсурдно – нали когато сме уморени, не ни стигат силите да мислим дори, камо ли пък и идеи да мислим? Нали мозъкът е затрупан с страшно много нова информация през деня и се стреми да я преработи, как ще го занимаваме и с иновативност и подобни глупости?
Нали затова е прието, хората да ставаме рано, когато имаме повече задачи, а не да се будим по обяд и да стоим до полунощ? Нали „Утрото е по-мъдро от вечерта.“?
Ами науката очевидно не смята така. А защо?
Какво е креативността?
Креативността е качество, заложено във всеки от нас. Тя е свързана със способността ни да се отцепим от стереотипите, заляли днешното общество, да зачеркнем чуждото мнение по много въпроси, за които си имаме свое собствено и най-вече: да изразим иновативност.
Новите идеи – това е креативността.
А новото е това, което спасява света. Старото, изпитаното, вече е изминало своя път – след като вече сме си взели необходимите уроци от него е време да го пуснем и да се сблъскаме с новите уроци – тези на непознатото.
Креативността е непознатото.
Как творческите способности са свързани с психическото изтощение?
Когато сме уморени, често казваме, че „мозъкът ни спи“. Това, обаче, съвсем не е така. когато сме уморени, не само че не спим, но и сме съсредоточени най-често в множество посоки.
Това прави целта ни да се концентрираме върху едно-единствено нещо, непосилна и невъзможна. А точно това изисква креативността. Точно това стои в основата й – незнанието. Объркването. Разпиляването.
Когато си мислим за разни неща мозъкът ни губи за малко способността ни да се фокусира и следователно често стигаме до извода, че сме прекалено уморени да се съсредоточим над нещо. Да, това е така, но креативността го изисква – нейният най-голям враг е ограничаването.
А работейки над едно нещо, ние буквално се ограничаваме. Ограничаваме се да мислим само за там и да съсредоточим само върху него. Със затворени очи към заобикалящото ни. А креативността изисква съвсем друг поглед върху живота.
Тя изисква разнообразие. Тя изисква да вижда света. Тя изисква да му повлияе. След като тя самата се е повлияла от него.
Изтощеният мозък не помни. Не помни вече направени концепции. Не помни връзката между различните неща.
Не помни логиката, не помни научно доказаното. И това е хубаво, защото цялото това незнание му позволява да излезе извън рамките на обществото.
Позволява му да даде шанс на креативността си да се развихри и да покаже какво може, без да я ограничава – било то до хора, наука, свят и т.н. защото тогава тя има шанс да не смята нещата за невъзможни, а дори напротив: буквално да вижда и усеща как са възможни. Само и просто с малко усилия.
Как това може да ни бъде от полза?
Така и така сте и най-вероятно ще бъдете уморени още дълго време, ако не промените нещо в живота си – ако не си извоювате повишение и не подобрите изцяло качеството на ежедневието си.
Но ако нямате в момента тази възможност, поне се възползвайте от умората. Позволете на мозъкът ви да мисли. Но наистина да мисли. Да философства. Да търси смисъла.
Ще се учудите какъв ефект ще окаже тази малка терапия върху вас – колко нови идеи могат да се появят в живота ви и да го променят коренно. И то към по-добро. Защото новото винаги е по-добро от старото. Защото от новото има какво да се научи, преди и то да се превърне в старо.
И е добре да дадем воля на креативността си, щом можем. Не знаем как нещо малко може да промени живота ни из основи, ако му обърнем достатъчно внимание. А то може. Просто му дайте шанс!
