Някои хора не реагират на местната упойка, и това означава, че трябва да понасят различни дентални и медицински процедури без обезболяване.
Защо се случва така?
Лори Лемон има необичайна особеност, която изненадва много лекари.
Веднъж тя влиза за операция за премахване на липом на лакътя – доброкачествено образувание от мастна тъкан.
За тази процедура било необходимо обезболяване на участъка около тумора, но по някаква необяснима причина това се оказва невъзможно.
Каквито и препарати и начини за въвеждане да били използвани, нито един от тях не подействал.
Анестезиологът на клиниката, където била постъпила, потвърждава това.
Нервите ѝ биват буквално залени от местен анестетик, но това не помогнало.
Лекарите са много изненадани, но не и Лемон, тъй като се била сблъсквала с този проблем през целия си съзнателен живот.
Първият случай бил преди повече от 20 години при зъболекар, когато била на 7 години.
Зъболекарят започнал процедурата и тя само вдигнала ръка и казала, че усеща всичко.
Втората инжекция анестетик също нямала никакъв ефект. И малкото момиченце само крещяло и плачело, без да спира.
Анестезиологът решава да проучи въпросът по-подробно, тъй като лично се убеждава, какви последствия може да има тази резистентност за неговата пациентка.
В медицинската литература открива няколко споменавания за странни случаи, когато пациентите заявявали, че местната упойка не им действа.
Оказва се, че никой си няма и понятие, какво не е както трябва с тези пациенти.
Не успява да открие никакви данни на какво се дължи тази резистентност, още по-малко как би могла да се излекува.
Ново генетично изследване с участието на Лемон и семейството ѝ може да спомогне за разкриването на загадката.
Местното обезболяване се постига чрез блокиране на натриевите канали.
Тези канали обезпечават преминаването на положително заредени натриеви йони, а с тях и усещането за болка, към нервните клетки.
Механиката на този процес обаче не е много добре проучена.
Ако се изяснят всички детайли, ще се разбере защо на някои пациенти определени лекарства им действат по-добре, например артикаин, а не лидокаин.
Според една от теориите, артикаинът е по-ефективен, защото се разтваря по-добре в мазнините и по-добре прониква през мембраните на нервите.
Освен това е възможно, нервните окончания на някои пациенти да се намират в страни от мястото, където би трябвало да са разположени.
И зъболекарите решават този проблем, като променят мястото на инжекцията.
Понякога местният анестетик се въвежда в тъканта подкожно – инфилтрация, а друг път непосредствено в нерва или до него – нервна блокада.
В последният случай анестетикът от мястото на блокадата се разпространява по нервната система, прониквайки непосредствено в нервните клетки.
Този способ се предлага в денталната медицина, ако зъбът трябва дълго да се почиства с машинката, тъй като е възможно да се засегнат и други нерви.
И обезболяващото не трябва да прониква през множество слоеве тъкан, за да достигне до нерва.
Но достоверни данни за това на практика липсват.
От проведените генетични тестове се оказало, че причината за резистентността към обезболяващите, е генетичен дефект, свързан с един от натриевите канали, известен като натрий 1.5.
Мутиралият ген означава, че една от аминокиселините в този белтък се заменя с друга, и това може да повлияе на неговите функции.
