Навиците влияят на качеството на живота ни. Добре е, когато са полезни и носят удоволствие.
Но все пак са необходими и желателни. Зависят основно от възпитанието, характера и от начина на живот.
Навиците на човека, които отразяват неговото поведение и му създават репутация, също въздействат на неговото отношение с околните.
Как да се отървем от тази особеност на характера, която ни кара да изпълняваме чужди задължения? И как да постъпим, ако навикът да правим всичко за другите започва да проваля живота ни.
Всеки човек живее и се развива чрез собствената си зона на отговорност, която може да бъде и малка, и голяма, в зависимост най-вече от характера.
Когато човек поеме бремето на изпълнението на чужди задължения върху себе си, обикновено се касае за изкривена форма на взаимодействие с околните.
И в повечето случаи тази отговорност е доброволна. След време това може да започне да създава дискомфорт.
Но разкъсването на оковите на тази взаимна зависимост е много трудна.
Как да обясним на хората, които са свикнали, че част от работата, която дълго време е лежала на чужди плещи, оттук нататък трябва да се върши от тях?
И за самия човек, който прави всичко за другите, също е трудно, тъй като така получава възнаграждение на подсъзнателно ниво.
Причини за поява на вредния навик
Причините за поведението, подбуждащи да правим всичко заради другите, са няколко.
Причина №1
Възможно е човек да е бил в ролята на по-големия брат или сестра, на който е падала цялата тежест на грижите за по-малките братя и сестри в детството и тийнейджърската възраст.
И това да е оказало влияние как се отнася с околните, все едно са му брат и сестра.
Този подход е нежелан в няколко случая. За самия човек ще е трудно да се справя, дори и да не го осъзнава в началото.
Второ, това лишава околните от самостоятелност и развива инфалтилност и безотговорност у тях.
Пример за тази ситуация е много характерна за нашата страна. Родители осигуряват изцяло прехраната на своите възрастни, работоспособни деца.
Причина №2
Навикът да правим всичко за другите може да означава, че не се доверяваме на хората.
Може би на подсъзнателно ниво вярваме, че никой не може да направи дадено нещо по-добре, отколкото ние самите.
Този подход е опасен, защото другите хора ще престанат да проявяват каквато и да е активност, дори и когато се налага.
Тук наградата е силното чувство за собствена значимост.
Причина №3
Неумението да казваме НЕ.
Тази особеност на характера е признак на благ характер и много хора се възползват, като си решават така много проблеми.
В този случай наградата е несъзнателната потребност да сме необходими на другите хора и те без да не могат да се справят.
Промяна на отношенията в работата и в семейството
Навикът е много голяма сила и ако по този начин сме живели дълги години, няма да ни е лесно да се променим за няколко часа.
Още повече, че в ситуацията се касае за промяна на възгледите не само на един човек, а на цялото семейство или екип. Най-вероятно хората ще изразяват недоумение, че само те ще трябва да изпълняват своите задължения.
