Неотдавнашни проучвания показват, че все повече родители са обезпокоени от това, че бебетата получават твърде много ваксини.
Тези опасения се основават на предположението, че имунната система на бебето все още не е добре развита за безопасна обработка на ваксините или че голямото им количество може да претовари имунитета.
Какви са способностите на имунитета на бебетата за реакция на ваксини
В настоящата статия ще разгледаме следните въпроси:
- Преобразуванията на активния имунен отговор и способността на новородените и на бебетата да отговарят на ваксините;
- Теоретичните възможности на имунната система на малките деца;
- Данните, които показват, че леко или умерено изразено заболяване не влияе на способността на детето да създава защитен имунен отговор на ваксината;
- Как децата отговарят на ваксините в комбинация в сравнение с поставянето им поотделно;
- Данните, които показват, че ваксинираните деца са с повишена вероятност от развитие на инфекции, предизвикани от други провокатори, не повече от ваксинираните деца;
- Фактът, че днес бебетата фактически получават по-малко количество антигени във ваксините, отколкото преди 40 и дори 100 години.
Преди 100 години на децата са поставяли по 1 ваксина, тази против вариола – истинската едра шарка, която днес се смята за ликвидирана в природата. Преди 40 години на децата са поставяли по 5 ваксини – против дифтерия, коклюш, тетанус, полиомиелит и вариола, и цели 8 инжекции до 2-годишна възраст.
Днес на децата обикновено се поставят по 11 ваксини и се бият до 20 инжекции, докато навършат 2 години.
Увеличаването на броя на ваксините за деца и нарастването на процентното съотношение на малчуганите, които се ваксинират, доведоха до рязко намаляване на броя на заболяванията, които се предотвратяват с помощта на ваксини.
Днес повечето млади родители никога не са виждали болести, които се предотвратяват от ваксините.
Възможно е вследствие на тези тенденции неотдавнашните национални изследвания да показват, че 23% от родителите подлагат на съмнения броя ваксини, които се препоръчват за деца. До 25% от тях пък са обезпокоени, че ваксините могат да отслабят имунитета.
Повечето родители получават информация и препоръки за ваксините от своите лекари, и доколкото те има значителна тежест за първите, то трябва да им се предоставя цялата необходима информация с цел разсейване на страховете.
Имунният отговор при новородени и бебета
Имунна система при новородените
Способността за реакция на чуждите антигени при новородените се появява още преди раждането. В- и Т-клетките се формират към 14-та седмица на бременността и се формира огромно количество антиген-специфичните рецептори.
Имунната система на плода вече е способна да реагира на голямо количество чужди антигени, но тези антигени в периода на вътреутробното развитие са малко, и затова клетките на имунитета при раждането основно са наивни.
Пасивно придобит имунитет
Новороденото частично е защитено от болести от майчините имуноглобулини, които проникват в организма на плода още преди раждането през плацентата.
Майчините секреторни IgA присъстват в майчиното мляко и в първичната кърма. Тези пасивно придобити от детето антитела осигуряват защита от патогенни микроорганизми, към които майката е имала имунитет.
Защитата, която се обезпечава от пасивно получени антитела, не е дълготрайна. Нивото на пасивно придобитите IgG се понижава през първите няколко месеца.
Повечето деца, които са на по няколко месеца, вече не са на кърма. Освен това, майчините антитела осигуряват ограничена имунна защита в сравнение със защитата, която дава активният отговор на бебето.
Активен имунитет
Новородените могат да формират както хуморален, така и клетъчен имунен отговор към микроорганизмите в момента на раждането.
Активният имунитет при новороденото включва пълен спектър от В-клетъчен имунен отговор, който включва образуването на IgM, IgG, секреторните и мономерни IgA, а също и развитие на отговори от страна на Т-хелпърите и цитотоксичните Т-клетки.
Освен това организмът на новородените може да генерира специфични подмножества на Т-клетки, включително и на клетки от типа на Т-хелпърите 1, които участват в клетъчните имунни реакции, и Т-хелпъри 2, които основно участват в стимулирането на В-клетъчния имунен отговор.
Развитието на активен хуморален и клетъчен имунитет при новородените е необходимо за обработката на огромен брой провокиращи стимули на външната среда от момента на раждането.
Когато децата се раждат, те излизат от сравнително стерилната среда на матката в свят, изпълнен с бактерии и други микроорганизми.
При раждането детето контактува с микробите от маточната шийка и от родилните пътища, а след това и с микроорганизмите в заобикалящата среда.
В рамките на няколко часа стомашно-чревният тракт на новороденото, първоначално относително стерилен, се колонизира от бактерии.
Най-често колонизиращите го бактерии са условно патогенни анаеробни, сред които Ешерихия коли и стрептококи, и строги анаероби, сред които Бактероиди и Клостридии.
Специфичните секреторни антитела IgA, насочени срещу тези потенциално вредни бактерии, се продуцират от лимфоцитите в червата на новороденото през първата му седмица на бял свят.
Разлики между имунния отговор при бебета и възрастни
В организма на бебето може и да се образуват функционални Т-клетки, но В-клетъчната реакция е недостатъчна в сравнение с тази при по-големите деца и възрастните.
Имунитет на бебетата добре реагират на антигените, сред които са и патогенните белтъци, които се нуждаят от помощта на Т-клетките за по-нататъшно развитие. Но приблизително до 2-годишна възраст В-клетъчният отговор на антигените, независими от Т-клетките, сред които и полизахариди, е значително по-слабо изразен, отколкото при възрастни.
Поради тази причина бебетата са изключително възприемчиви към бактерии, покрити с полизахариди, например Хемофилус инфлуенце и Стрепкокус пневмонае.
Имунен отговор на ваксините при новородените
Организмът на новороденото може да изработва защитен имунен отговор към ваксината няколко часа след раждането. Например, децата, родени от майки с инфекция с вирусен хепатит Б, образуват отличен защитен имунен отговор към ваксина против хепатит Б, която се поставя след раждането, дори и без повторна ваксинация.
Освен това, БЦЖ ваксината, която се поставя при раждането, индуцира циркулация на Т-клетки, които предпазват от бактериемия и развитие впоследствие на милиарна туберкулоза и туберкулозен менингит.
Имунна реакция при бебета
Организмът на бебето може да образува защитни хуморални и клетъчни антитела към няколко ваксини едновременно.
Приблизително при 90% от децата се развиват активни защитни имунни отговори към първичната серия от ваксини против дифтерия, тетанус и коклюш, безклетъчен компонент на ваксината, хепатит Б, пневмокок, и инактивирана ваксина против полиомиелит на възраст от 2 до 6 месеца.
За да се преодолее неспособността на бебето да образува независими от Т-клетките В-клетъчни имунни отговори, полизахаридните ваксини, срещу Хемофилус инфлуенце тип Б и стрептококус пневмонае, обединени с белтъци, тоест с дифтериен анатоксин, мутантен белтък на дифтерийния токсин, тетанусен анатоксин или белтък от външната мембрана на менингокока от грипа Б, активират Т-хелпърите в организма на бебето.
Чрез преобразуване на независим от Т-клетките имунен отговор в зависим от тях отговор на В-клетките на бебето могат да се разпознават конюгираните ваксини.
Затова конюгираните ваксини провокират у бебетата защитен имунен отговор, който е по-изразен, отколкото след естествена инфекция.
Имунен отговор на ваксина при деца с имунни дефицити
При деца с тежък имунен дефицит, особено с дефекти на Т-клетки, живите вирусни ваксини, например, ваксина против морбили или варицела или живите бактериални ваксини, например, БЦЖ могат да предизвикат дисеминирани инфекции, причина за които са отслабените провокатори – бактериални или вирусни.
Единствената жива ваксина, която обикновено се е използвала в САЩ, през първата година на децата, перорална против полиомиелит, сега е заменена с инактивирана против полиомиелит.
Затова и децата не получават първите живи вирусни ваксини преди да навършат 12-15 месеца.
При повечето деца тежък дефицит на Т-клетки, например, синдром на тежък комбиниран имунен дефицит, се установява на възраст от 6 до 8 месеца.
Много деца с имунни дефицити обаче добре реагират на живи вирусни ваксини. Рискът от тежка инфекция е по-висок след естествено заразяване от вируси от т.нар. див тип, отколкото след ваксинация с в значителна степен отслабени вируси.
Консултативният съвет по методики на имунизациите и Американската академия по педиатрия препоръчват живите вирусни ваксини да се поставят на определени деца с имунни дефицити.
Например, на децата с ХИВ инфекция, които са без тежък дефицит на Т-клетки – клас A1 или N1 по класификацията на Центровете по контрол и профилактика на заболяванията, и процентен дял на лимфоцитите CD4+ над 25% от нормата за възрастта, трябва да се постави ваксина против морбили, паротит и рубеола, както и срещу варицела.
Да се ваксинират ли деца с тежки заболявания
В тази група на ХИВ заразените деца ваксинацията се понася добре и осигурява защитен имунитет. Също се демонстрира, че живите вирусни ваксини са безопасни и ефективни при някои деца със злокачествени образувания в мозъка и след трансплантация на костен мозък.
По отношение на имунния отговор на ваксината при деца с леки, умерено изразени или тежки заболявания, някои родители могат да се притесняват, че ако техните деца са с остра инфекция може да не се развие същият имунен отговор, както при здравите или пък са по-вероятни странични ефекти.
Също родителите могат да предполагат, че имунната система на болните деца не трябва да се претоварва с ваксини, тъй като е вече заета да се бори с инфекцията.
Още повече, че образуването на специфични антитела към ваксина и честотата на свързаните с поставянето ѝ нежелани реакции при деца с леки или умерено изразени заболявания е съпоставима с тази при здравите.
Например, наличието на инфекция на горните дихателни пътища, на среден отит, треска, кожна инфекция или диария не влияе на нивата на защитните антитела, които се образуват при ваксинацията.
Данните за свойството на ваксините да индуцират защитен имунен отговор при деца с тежки инфекции, например, с бактериална пневмония или менингит, не са достатъчни.
Все пак за децата с тежки заболявания се препоръчва отлагане на ваксинацията, докато симптомите на болестта не бъдат разрешени, като тази препоръка не се основава на вероятността от недостатъчен имунен отговор към ваксината.
По-скоро причината за отлагане на ваксинацията е, за да се избегне наслагване на реакциите към ваксината върху основното заболяване или погрешно проявлението на основното заболяване да се припише на реакцията на ваксината.
Претоварват ли ваксините имунитета
Бебетата обработват голямо количество антигени
Изследванията на разнообразието от антигенни рецептори показват, че имунитетът притежава способност да се обработва прекомерно голямо количество антигени.
Съвременните данни позволяват да се предположи, че теоретичните възможности, които се определят от разнообразието от гени на вариабилните участъци на антителата, включват 109-1011 различни специфични антитела. Тази прогноза обаче е ограничена от количеството на циркулиращите В-клетки и вероятно прекомерно образуване на антитела в организма.
По-практичен способ за определяне на разнообразието на имунния отговор би било определянето на количеството ваксини, на които организмът на детето може да отговори едновременно. Ако се предположи, че:
- Приблизително 10 нанограма/мл антитела, вероятно, ще бъде ефективна концентрация за всяка имунологично отличаваща се част от белтъка или от полизахарида.
- За създаване на 10 нанограма/мл антитела са необходими приблизително 103 В-клетки на мл.
- На един клон на В-клетките са необходими около 1 седмица, за да се създадат 103 В-клетки, необходими за секрецията на 10 нг/мл антитела.
- Всяка ваксина съдържа приблизително 100 антигена и 10 имунологично отличаващи се части на белтъка или на полизахарида.
- В 1 мл циркулираща кръв се съдържат приблизително 107 В-клетки, тоест всяко бебе ще има теоретична способност във всеки един момент от времето да реагира на приблизително 10 000 ваксини. Този резултат се получава от деленето на 107 В-клетки в един мл от ваксината.
Разбира се, повечето ваксини съдържат много по-малко от 100 антигена. Например, тези против хепатит Б, дифтерия и тетанус са с 1 антиген, затова предполагаемото количество ваксини, на което може да реагира детето, е посочено с резерв.
Ако използваме тези разчети, то можем да направим заключението, че ако на бебе бъдат поставени едновременно 11 ваксини, то ще бъде заета само 0,1% от имунната му система.
В- и Т-клетките постоянно се подновяват и затова ваксината никога не може да изтощи част от имунната система. Например, изследване на динамиката на популацията на Т-клетките при ХИВ заразените показва, че Т-клетките при човек са доста продуктивни.
Имунната система може всеки ден да образува около 2 млрд. CD4+ Т-лимфоцити.
Всъщност тази възобновяваща активност е много по-висока от изискващата се за нормална, и засега неизвестна скорост на обновяване на CD4+ Т-клетки. Това показва, че имунната система притежава колосална способност при необходимост да образува лимфоцити.
Днес децата получават по-малко антигени, отколкото в миналото
Родителите, които са обезпокоени от увеличаване на количеството на препоръчителните ваксини, могат да се успокоят, след като им бъде казано, че днес децата получават по-малко антигени – белтъци и полизахариди, във ваксините, отколкото в миналото.
Отслабват ли ваксините имунитета
Увеличават ли се риска от други инфекции
Ваксините могат да предизвикат временно потискане на кожните реакции на хиперчувствителност или да променят резултатите от определени тестове за определяне на функциите на лимфоцитите in vitro.
Краткотрайната имунна супресия, която се предизвиква от някои ваксини, не води до повишаване на риска от заразяване с други провокатори на инфекциозни заболявания скоро след ваксинацията.
При ваксинираните деца рискът от развитие на инфекции впоследствие е не по-висок от неваксинираните.
Точно обратното, в Германия изследване, включващо 496 ваксинирани и неваксинирани деца, показва, че при тези, на които са поставени ваксини против дифтерия, коклюш, тетанус и полиомиелит през първите им 3 месеца, се разболявали по-рядко от инфекциозни заболявания, в сравнение с останалите деца.
От друга страна, бактериалните и вирусните инфекции често се оказват при деца и възрастни предразполагащ фактор за тежки инвазивни инфекции, предизвикани от други патогени.
Например, при пневмококова пневмония в анамнезата по-често се регистрира грип, отколкото при участниците в контролната група.
По аналогичен начин варицелата увеличава възприемчивостта към инфекции, предизвикани от бета-хемолитичен спрептокок от група А, сред които е и некротизиращ фасциит, синдром на токсичния шок и бактириемия.
Вместо заключение
Проведените до настоящия момент изследвания не потвърждават хипотезата, че голямо количество ваксини могат да претоварят, отслабят или изтощят имунитета.
Напротив, бебетата притежават колосална способност да реагират на голямо количество ваксини, както и на много други провокиращи стимули на околната среда. Осигурявайки защита от редица бактериални и вирусни провокатори, ваксините предотвратяват отслабването на имунитета и впоследствие вторични бактериални инфекции, които понякога възникват след естествено инфекциозно заболяване.
11 ваксини за бебетата у нас до 16-месечна възраст
У нас до 16-тия месец на детето, тоест когато е на година и 4 месеца се поставят общо 11 ваксини, тоест през този период ваксинациите са в най-кратки срокове.
Първата ваксина, която се поставя почти веднага след раждането, това е против хепатит Б, първата доза.
24 часа по-късно новороденото се ваксинира с БЦЖ, като бяха направени предложения тази ваксина да се поставя по желание, тъй като туберкулозата почти е заличена у нас като заболяване и рискът от заразяване е малък.
След това мъникът се оставя за известно време да си почине от ваксините и се продължава на втория месец със 6-валетна ваксина + още една конюгирана против пневмококи.
На третия месец се прави 2-ри прием на 6-валетната ваксина против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б и хепатит Б.
На четвъртия месец се прави третият прием с 6-валетната ваксина + конюгираната против пневмококи, на която е вторият прием.
На 16-тия месец се прави 4-тия прием, последен с 5-валетна ваксина, като в нея липсва дифтерийният анатоксин, тъй като е преценено, че са достатъчни 3 приема.
