Учените установили в какво се състои уникалността на човешкия крясък.
Нашият мозък винаги различава звуците на човешкия вик на фона на другите, дори много по-силни шумове. В какво се състоят особеностите на крясъка как викът помага при създаване на звуковите сигнализации, а също и защо хората се плашат от тези звукове.
Днес, дори намирайки се в собственото си жилище, рядко можем да бъдем в пълна тишина.
Ежедневието ни е изпълнено с най-разнообразни звукове – шумове от автомобилите, преминаващи по улицата под прозореца ни, звуковете от купона у съседите отгоре, с гласовете и музиката, носещи се от телевизора или радиото. Но дори на фона на всички тези звукове, често твърде силни, нашият слух винаги улавя човешкия вик – било то на възрастен или на дете.
Международна група изследователи под ръководството на Дейвид Попъл от Ню-йоркския университет решили да установят в какво се състои особеността на човешкия крясък.
„Ако отидете при един случаен човек на улицата и го попитате какво е особеното на вика, той обикновено отговоря, че звукът от крясъците е по-силен и по-висок от звуците от друг произход. Но има много други звуци, притежаващи подобни свойства“, - коментира Дейвид Попъл.
Учените провели серия от експерименти, давайки на доброволците да слушат звуци от човешки крясъци, взети от сайта YouTube, от филми, а също и записани специално за опита.
В момента на прослушването на записите изследователите измервали активността на различните отдели на главния мозък на участващите в експериментите.
След това учените сравнили получените данни с информацията за реакциите на мозъка на другите звуци: на спокойна човешка реч на различни езици, на шум на автомобили, на рева на самолетите, а също и звуците на сирени и сигнализации.
Резултатите от експериментите се оказали неочаквани. Установило се, че звуците от виковете и тези от сирени или сигнализации предизвикват активност в една и съща зона на главния мозък, който изобщо не е свързан с възприемането на звукова информация.
Тази зона се нарича амигдала и отговаря за формирането на емоции както отрицателни – страх, така и положителни удоволствие.
Размерът на амигдалата положително корелира със степента на агресивност на поведението на човека. Учените предполагат, че формирането на някои психически разстройства, като депресия, аутизъм, тревожност или фобии, е свързано именно с нарушаване на функцията на амигдалата.
Авторите на изследването стигнали до заключението, че хората са способни да различават звуците от крясъците или сирени на фона на други шумове именно благодарение на това, че те активират отговорната за страха област на мозъка.
От по-нататъшната работа по анализ на различните типове звуци се установило, че крясъците и сирените притежават свойства, отличаващи ги от всички други шумове. Такава характеристика била повишената острота на звука, тоест неговата способност да изменя силата и височината си за много кратко време.
Честотата на колебание на звуковата вълна на крясъка може да варира от 30 до 150 херца, същевременно за спокойната човешка реч този диапазон не надхвърля границите 4-5 херца.
За да се потвърдят получените изводи, учените помолили участниците в експеримента да чуят няколко различни крясъка, отличаващи се със своята рязкост и да кажат кои от тях им звучат най-плашещо.
Доброволците заявили, че най-страшни за тях станали крясъците с най-голяма скорост на изменение на силата и на височината на звука.
