Животът изпитва хората всеки ден. И по причини, които на никого от нас не са известни, изпитанията на всички ни се различават.
Някои се борят с изчисленията, други решават основите на математиката. Но колкото и да сме способни, винаги работим само с това, което вече ни е дадено. В крайна сметка това, което ни е дадено е случайно.
Генетиката, местоположението и финансовото ни положение – всичко това е чиста случайност.
Въпреки това във всякакви житейски обстоятелства само ние можем да решим – да се превърнем ли в жертва или да оцелеем. Имаме пълен контрол над това да останем ли с киселия лимон, който ни е поднесъл живота или да направим от него сладка лимонада.
А тези, които избират лимонадата, остават сред живите, това са силните.
Шведският психиатър Елизабет Кюблер Росс веднъж красноречиво обяснява, че най-красивите хора, които ние познаваме, са тези, които са се сблъскали с поражението, със страданието, опознали са борбата, загубата, но са намерили собствен изход от тях.
Тези хора са признателни, чувствителни и приемат с разбиране живота, който ги изпълва със състрадание, доброта и дълбока любов. Хората са красиви не просто така, те не са се родили такива, а сами са направили така, че да станат такива.
Добрите хора носят светлина в света, защото идват от тъмното минало
В света на тъмнината, където са се родили, добрите хора използват положителността като фар, за да генерират повече светлина.
На добрите хора често им се налага да се сблъскват с голям брой неприятности. Те са попадали в опасни ситуации или пък в деструктивни обстоятелства като проблеми роднини или бедност.
И са се научили не само да постигат успех, а и да преодоляват. Избавили са се някак от предразсъдъците и са направили невъзможното по някакъв начин. Отучили са се от навика да бягат, за да догонват останалите, които не чакат никого.
Добрите хора обичат по-силно, защото са били наранявани много силно
Хората вероятно ще се отнасят към вас по-добре, ако се преживели травми в предишните си отношения. Защо това се случва? Хората, на които им е било разбивано сърцето, знаят как отново да го залепят – парченце по парченце.
Нещастните не желаят да причиняват емоционални травми на още някого.
Добрите хора от собствения си опит са разбрали, че недостатъците са възможност за растеж
Напълно е вероятно някои добри хора да са песимисти. Но с течение на времето обикновено от горчивия си опит се научават да бъдат позитивни.
Възможно е те да са осъзнали, че всеки детайл, на пръв поглед, ги тегли към дъното на живота, но в крайна сметка се превръща в стъпало по пътя към успеха.
Така добрите хора са построили стълби от плаващи пясъци.
Добрите хора не желаят да причиняват болка, която вече са изпитали сами
Добрите е възможно да са се дразнили на луничките, големите уши или пъпките.
Може би и физическата инвалидност ги е карала да се чувстват невидими за околните. Възможно е невидимата инвалидност сама по себе си да е препятствала получаването на помощ, от която са се нуждаели.
Именно защото знаят каква е цената на разпятието, те едва ли биха желали да причиняват същата болка на някого другиго.
