Нормална човешка черта е да искаме да бъдем харесвани от другите около нас. Повечето хора в днешно време са склонни да прекарат живота си в това да се опитват да бъдат перфектни за околните, което често се оказва не просто мисия невъзможна, ами и изключително изморителна, отегчителна и, образно казано, „неблагодарна“ задача.
Да бъдеш харесван от всички е един идеал, който много от нас ежедневно се опитват да постигнат, без да си дават сметка, че едва ли познават такъв човек, който някога да е успял да го достигне. Да, да вярваш в себе си е хубаво, но има ли всъщност наистина полза от това всички да те харесват?
Повечето хора веднага биха заявили тук: „Да, разбира се, че има. Как да няма?!“. Като всички те харесват, животът ти би бил толкова по-лесен и по-приятен, нали? Сякаш би бил едно перфектно, нереално измерение. Измерение, което засега обаче съществува единствено във въображението ни.
И колкото и да сме уверени в себе си, няма начин да бъдем харесвани от всички. А не трябва и да се опитваме.
Защо не е нужно всички да ни харесват?
Тази цел, която сме си поставили, за да избегнем множество конфликти и да се чувстваме добре в компанията на абсолютно всички, както вече казахме, е непосилна за изпълнение. Всъщност, като се замислим, това да бъдеш харесван от целия свят, говори доста лошо за теб.
Да бъдем честни – харесваме най-вече хора, които се съгласяват с нас, нали? Които споделят нашите ценности, нашия морал, нашите желания, нашите начини да си доставяме удоволствие и т.н. В хората всъщност, харесваме себе си – хората, които сме избрали да бъдат около нас са отражението на собствената ни същност.
Неслучайно се казва: „За човека, можеш да съдиш по приятелите му.“ В нашата природа е да се заобикаляме с хора, които приличат на нас – това са хората, с които ние искаме да споделяме ежедневието си, именно защото те, най-често, притежават качества, които ние също притежаваме, някъде дълбоко и навътре в нас, и искаме , може би, да развием и изразим. С какъвто се събереш, такъв ставаш.
Следователно, за да бъдем ние харесвани от другите, те трябва да видят нещо в нас, което е заложено в тях самите, и което искат да развият – с прости думи, те трябва да видят себе си в нас. Така, технически, ние играем ролята на тяхно отражение.
А какво става, когато тръгнем да отразяваме всички?
На първо място, губим себе си.
Развивайки качествата, които останалите искат и очакват да видят в нас, ние можем да се сблъскаме и с много противоречия. Това може да доведе до такива проблеми, че да останем нехаресвани, не само заради едното качество, което сме избрали да покажем, но и заради другото ни такова – а именно неговото противоположно.
Да бъдеш харесван от всички, чисто и просто се равнява на безхарактерност – на това да нямаш собствено мнение, което да можеш да защитиш. А всъщност, много изследвания показват, че омразата хич не е толкова вредна, за колкото я смятаме. Оказва се, че тя може да бъде доста по-мотивираща от непрекъснатите комплименти и мили думи и наистина, да успее да ни заведе до върха по нейния си, свой, собствен начин.
Лишен от лицемерие и лъжовност. Лишен от ласкателство и подмазване. Донякъде, изпълнен със злоба.
Но в същото време – страшно надъхващ. Страшно мотивиращ. И страшно изискващ.
Как омразата може да се окаже всъщност полезна за здравето – прочетете тук: https://lechenie.bg/kak-omrazata-e-polezna-za-choveka
