През 2003 г. в Американското медицинско списание /American Journal of Medicine/ били представени резултатите от анализа на 101 изследвания, публикувани във водещи научни списания за периода от 1979 до 1983 г.
Във всеки един от научните трудове се давали заяви за многообещаващо лечение или за някаква нова технология, която може да бъде внедрена в медицината. Само 5 от тези 100 направени открития в действителност излезли на пазара.
И само 1 /инхибиторите на ангиотензин, конвертиращия ензим или ИАКЕ/ все още активно са се използвали 20 години от момента на първоначалната публикация на изследването.
Но да разбере това един човек, четейки пресата, е невъзможно. Множеството публикувани изследвания съдържат повече възторг, надежди и обещания, отколкото описание на действителни научни пробиви.
„Има огромна разлика, между това как разсъждават за новостите средствата за масово осведомяване и как учените, - посочва Наоми Орескес, професор по история на науката в Харвард. – За медиите в новина се превръща това, което е ново, а това създава известно пристрастие с цел откриване само на най-новите резултати. Моето мнение: абсолютно новите данни с най-голяма вероятност ще се окажат погрешни.“
В действителност всички изследвания са до известна степен пристрастни и не са идеални по свой начин и то въпреки че се правят опити да бъдат неутрализирани тези ефекти. Пристрастието се съдържа в самото поставяне на въпроса.
Истината се открива някъде из между всички изследвания, провеждани в една и съща област. Това означава, че настоящите научни открития – не са резултат от прекрасни единични изследвания или прозрения.
Напротив, те се случват в резултат на продължителен и отегчителен процес на проби, повторения, възпроизвеждания, обсъждания с колеги. Целта на този процес е учените да се убедят в това, че получените данни са верни, точни и най-важното не са случайни.
За сега науката работи чрез тези способи, а медиите и тяхната аудитория съсредоточават вниманието си в „многообещаващите открития“. В повечето случаи средствата за масово осведомяване не дочакват научния консенсус, съобщават за научните резултати твърде преждевременно и създават у хората фалшиви надежди.
Единственото нещо, което може да пребори тази тенденция е до повечето хора да достигне информацията, че по-голямата част от научните изследвания всъщност са погрешни.
Например, за последните години е имало повече от 200 погрешни резултати за „победа над рака“ /по източници на Forbes/.
От 50 хиляди журналистически статии, които се публикуват в САЩ ежегодно, само 3 хиляди, по оценка на експерти , съдържат информация за добре проведени изследвания, чийто резултати могат да бъдат представени на широката общественост. А това са само 6% от публикациите.
Отделните изследвания по един и същ въпрос по-често си противоречат едно на друго, отколкото да се съгласуват.
Учените не винаги могат да възпроизведат резултатите на други свои колеги, а много често дори и не се опитват. Около 85% от финансирането на медицински изследвания по целия свят, което е на стойност 200 млрд. долара, ежегодно се разходва за провеждането на зле планирани или ненужни научни дейности.
Всичко това означава, че в ранните си стадии изследванията основно могат да дават неверни резултати или ако са верни то е по-скоро случайно. Само една малка част от тези научни трудове са действително полезни за широката общественост.
Но въпреки това чрез публикацията на множество научни изследвания се дава възможност на всеки човек да прецени дали определено откритие или идентифициран рисков фактор би му бил от полза или не.
