Ако отделим един момент от забързания си ден и се спрем за секунда, първото нещо, което най-вероятно ще забележим е именно динамиката на съвременния свят, в който сме свикнали да живеем.
В секундата щом се огледаме и най-малките, на пръв поглед, абсолютно „нормални“ неща, ще започнат да ни правят впечатление и ще започнем да възприемаме по съвсем друг начин за един малък период от време, преди да се върнем отново в „матрицата“.
Това, което ще забележим е всички хора, които се оплакват, всички хора, на които все не им е наред нещо, и всички хора, които не са никак щастливи и доволни от живота, който имат в момента. А е доста възможно и ние да сме точно един от тях, без въобще да го осъзнаваме принципно.
Защо, хората, сме недоволни от живота си?
Защото искаме нещо повече. Човешкото съзнание е устроено по този начин, че да иска и да желае и да мечтае за нещо повече, което в много случаи може да ни изиграе лоша шега.
Повечето от нас са перфекционисти и идеалисти, дори и да не го осъзнават в сегашния момент, но в момента в който се замислим ще усетим, че е точно така – общоприетите стереотипи са вече наложили на съзнанието ни, че човек, за да бъде щастлив, трябва да има успешна кариера, трябва да няма финансови затруднения, трябва да има щастливо семейство, трябва да изглежда добре, трябва да може да се забавлява, трябва да намира време за всичко и всички и т.н.
И на всеки от нас му липсва нещо, всеки от нас изпитва затруднения в някаква сфера/и от живота си. Затова сами не вярваме, че заслужаваме да бъдем щастливи.
Какви грешки допускаме?
Основната грешка на човечеството в наши дни е именно тази липса на вяра, която ни спохожда. И по-скоро, усещането, че не сме достатъчно добри. Усещането, че никога нищо не е достатъчно и дори не заслужаваме това достатъчно. Че не сме достойни да бъдем щастливи, защото нещо не ни е наред – нещо ни липсва или нещо в характера ни не е на мястото си.
И точно тази липса на вяра предизвиква неувереност у нас самите – неувереност в собствените ни възможности и неувереност, че не можем да постигнем това, което искаме, защото не сме достатъчно добри, както вече казахме.
Така сами се саботираме, защото сами се възпираме да действаме по нещата, които искаме да направим. Вярвайки че няма да можем да успеем, ние наистина не успяваме, защото не смятаме, че има смисъл да полагаме нужните усилия за дадено нещо. И следователно не ги полагаме.
И сами си пречим да бъдем щастливи, просто защото сме така сигурни, че не сме създадени да бъдем щастливи. Което е най-голямата възможна заблуда и най-големият капан, в който можем да изпаднем.
Защото всъщност сме създадени за да бъдем щастливи. Но ние сами не си позволяваме да бъдем щастливи, защото не вярваме, че сме.
Защото отказваме да рискуваме и да имаме вяра във възможностите си. Защото чакаме животът да ни поднесе това, което искаме, без дори в много от случаите да сме заявили, че го искаме.
А не сме, защото много и дори прекалено често, не сме наясно с това какво точно искаме.
Затова е важно да станем наясно. И да повярваме, че го заслужаваме, защото то няма да дойде при нас от само себе си. И да започнем да действаме по него, да изграждаме силните си черти, а не да обръщаме внимание на слабите.
Защото слаби винаги ще има – но те могат да бъдат победени от изградените силни.
