Много смятат, че сдържането на гнева е вредно, защото не позволяваме на негативната енергия да излезе навън – натискът вътре в нас се усилва, а това на свой ред се отразява неблагоприятно на здравето ни.

В действителност психолозите казват, че човек, който не умее да се ядосва, натрупва в себе си неизлязлата доза гняв, и като следствие трупа килограми, а този, който не умее да казва не, съгласява се на всяка молба за помощ, и в крайна сметка не му остава нито време, нито сили за лични дела.

В този контекст да се ядосваме е полезен навик.

Да предположим, че някой ни е ядосал силно. Много ни е неприятно, дори да не изпадаме в ярост, ще бъде по-полезно за здравето ни, ако закрещим силно, разхвърляме чинии и започнем да удряме с юмруци по стените, тоест позволяваме на отрицателната енергия, която се е натрупала вътре в нас да излезе навън.

Ако се ядосваме, какво е по-добре – да търпим или да крещим

Всъщност внезапните гневни изблици или продължителният гняв са вредни.

Ето как това може да се обясни от гледна точка на физиологията. Когато се ядосваме, лицето ни почервенява, челюстта ни се свива, пулсът се ускорява, когато се готвим за битка или за бягство.

Тялото се запасява с мазнини за случаите, когато е необходима допълнителна енергия.

Ако мастни киселини не се използват, трябва да бъдат пренасочени някъде, след като веднъж са се отделили, то в крайна сметка те могат да полепнат по стените на артериите, а тези отлагания да способстват за сърдечни заболявания.

Всеки път, когато кръвното ни се повишава, е възможно да остават следи, миниатюрни травми по кръвоносните съдове, по стените на коронарните артерии, които на свой ред също могат да способстват за сърдечни заболявания.

Един случаен белег не е проблем, но теоретично, при повторни гневни изблици, вредата може да започне да се натрупва.

Здравото сърце ще се справи с това, но при сърдечно-съдови заболявания, например, исхемична болест на сърцето, в редки случаи внезапното повишаване на артериалното налягане може да предизвика освобождаване на мастни отлагания вътре в стените на артериите, а впоследствие да се стигне и до запушване на артериите – в такива ситуации кръвта не може да стигне до сърцето.

Резултат е сърдечен пристъп, а ако кръвта не може да стигне до мозъка, до инсулт.

Освен това гневът като силна емоция, която се съпровожда с възбуждане на нервната система оказва въздействие върху целия организъм – разяжда както сърдечно-съдовата система, така и червата, нервната система.

Защо да се въздържаме и да си мълчим, когато се ядосваме

На хората им е трудно да се справят с гнева и с другите негативни емоции, а доколкото гневът е силна емоция, която доставя дискомфорт на околните, е широко разпространено табу да бъде изразяван.

И ако за мъжете гневът е една от многото емоции, която се смята за неприемлива, то в много култури жените са принудени да скриват своето недоволство.

Затова никой не се учи да управлява агресията по начина, по който трябва. Хората, дори не осъзнават защо се ядосват, или не скриват гнева си, докато не прерасне в обидни думи или постъпки.

Едновременно с това, че яростта се смята за неприемлива, хората остават в състояние на възбуда и не обръщат внимание на това, което се случва около тях, не могат да регулират поведението и са съсредоточени само върху своето емоционално състояние.

Обикновено те изпитват прекомерна физиологическа възбуда, чувстват тревога и раздразнителност, но не проявяват никакви външни признаци на емоционална реакция.

Първо, често в състояние на ярост не сме способни ясно да мислим. Второ, яростта не се разсейва автоматично, когато се освобождава.

Гневът често се захранва от само себе си – изразяването му с думи или с действия, понякога само увеличава интензивността на чувствата.

И разбира се, когато чувството на ярост се усилва, това нанася още по-голяма вреда на тези, които са около нас.

Как да се държим в неприятни за нас ситуации

С гнева трябва да умее да се работи, и за това има начини.

Когато казваме на някого, че сме ядосани, това носи чувство на облекчение, особено когато обясняваме и причината.

Облекчението не идва от това, че сме си го изкарали на някого, а че сме обяснили причината за него.