Виновен ли съвременният начин на живот или физическото и психическото изтощение са много по-древно явление.

Преди няколко години Ана Шафнер, литературен критик, става поредна жертва на пандемията от емоционално прегаряне. Всичко започва с умствена и физическа умора, с чувство за тежест. Дори най-простите неща ѝ отнемат цялата енергия, а съсредоточаването върху задача за нея било невероятно сложно. В опит да се отпусне, Анна, с часове могла да извършва еднообразни и безполезни действия, например, да си проверява електронната поща.

Заедно с умората идва и отчаянието, тя била като разбита, разочарована и без никаква надежда.

Ако се вярва на медиите, то преумората е съвременен проблем. По телевизията често се говори за напрежение, което изпитваме заради прекомерния големия обем от информация, постоянното ни въвличане в потока от новини и известия.

Много смятат, че нашият век е истински апокалипсис за енергийните запаси. Но истина ли е това, или периодите на изтощение и енергийни спадове са неизменна част от живота ни, каквато е хремата.

Какви са пределите на възможностите на човешкото тяло и разум

Емоционално прегаряне и депресия

Най-ярките примери за прегаряне могат да се наблюдават там, където цари високо емоционално напрежение, например, в здравеопазването.

Немски учени изясняват, че около 50% от лекарите в Германия страдат от емоционално прегаряне. Те чувстват умора през целия ден, а сутринта само мисълта за работа им разваля настроението.

Интересно е, че представителите на различните полове се борят прегарянето по различни начини. Изследователи от Финландия установяват, че мъжете по-често си взимат дълъг отпуск по болест от жените.

Доколкото депресията често се съпровожда с вялост и отчуждение, то някои смятат, че емоционалното прегаряне е просто друго название на разстройството.

В статия от немски вестник емоционалното прегаряне се определя като елитна версия на депресия при специалисти от висок клас. Само неудачниците страдат от депресия, се продължава в статията. Участта на победителите, и по-точно на бившите победители е емоционалното прегаряне, се отбелязва в статията. И все пак тези две състояния е възприето да се разделят.

Не трябва прегарянето да се бърка и с друго разстройство – синдром на хроничната умора. Човек, страдащ от него, преживява дълги периоди на намаляване на физическите и психическите сили, най-малко в продължение на 6 месеца. Освен това много пациенти се оплакват от болка при минимална активност.

Мозъкът ни не е готов за съвременния начин на живот

Съществува мнение, че мозъкът не е приспособен на дълги периоди на напрежение, толкова естествени за съвременния свят. Постоянно се стремим да повишаваме продуктивността, да правим повече и по-добре, да доказваме какво струваме, и да оправдаваме очакванията.

Постоянно се сблъскваме с натиска на началници, клиенти и своите мисли за кариерата и парите. Натискът не отслабва ден след ден и нивото на хормона на стреса постепенно се увеличава.

Тялото ни постоянно се намира в режим на борба. В града животът никога не спира. През деня сме на работа, през нощта гледаме филми, пишем в социалните мрежи, четем новини , получаваме уведомления без край. И без да имаме възможност да си починем, губим енергия.

Всичко изглежда логично – съвременният начин на живот е твърде суров за неподготвения ни мозък, но се оказва, че случаи на емоционално прегаряне е имало и преди, много преди появата на мобилните телефони, електронните устройства, офисите и известията.

Правилно управление на времето и лекарство срещу прегаряне

В съвременния начин на живот стресът е твърде много, отчасти за това е виновна нашата свобода и гъвкавият график. Сега представители на много професии могат да работят, когато им е удобно, и да управляват времето си.

Без ясни рамки много хора надценяват силите си. Основно те се страхуват, че не оправдават очакванията си, не получават желаното, не удовлетворяват амбициите си. И това ги кара да работят като за последно.

Всеки човек има свой начин за борба с емоционалното изтощение. Необходимо е да знаем какво възстановява силите ни, и какво провокира енергиен спад.

За някои хора е необходим екстремен спорт, други се възстановяват с помощта на четене. Най-важното е да се установят граници между работа и почивка.