Между усилията и наградата, която получаваме в замяна на тях, има обратна зависимост, и това влияе на основните аспекти на живота ни.

Психическата устойчивост е по-важна от всичко други

Бъдещите специални части на американските военноморски сили преминават изпитание за оцеляване във вода. Връзват им ръцете и краката и ги хвърлят в басейн с дълбочина 2,7 метра.

Тяхната задача е да издържат така 5 минути. Повечето кадети не издържат. Едни, след като паднат във водата, изпадат в паника и молят веднага да бъдат извадени от водата.

Други с всички сили се опитват да се задържат на повърхността, но губят съзнание. Справят се тези, които разбират 2 фундаментални истини.

Първо, колкото повече усилия полагаш да задържиш главата над водата, толкова по-голяма е вероятността да се устремиш към дъното. С вързани ръце и крака е невъзможно да се задържиш над повърхността 5 минути.

Как оставянето на милостта на физическите сили, може да ни спаси

За да се издържи това изпитание, е необходимо да се оставим да потънем и да стигнем дъното, откъдето лесно ще можем да се изтласкаме и да излезем над повърхността, за да си поемем малко въздух. След това отново потъваме и повтаряме отново и отново, колкото е необходимо.

За това не са необходими свръхчовешка сила и издръжливост. Не е нужно, дори умение да плуваме. Напротив, дори не трябва да плуваме.

Вместо да се съпротивляваме на физическите сили, които при обичайна ситуация биха ни убили, трябва да се оставим на тяхната милост, и така да спасим живота си.

Второ, в колкото по-голяма паника изпадаме, толкова повече кислород ни трябва. Съответно е по-голяма вероятността от загуба на съзнание и от удавяне.

Това изпитание обръща инстинкта за оцеляване срещу самите участници. Колкото е по-силно желанието ни да дишаме, толкова по-малка е възможността да си поемаме въздух. Колкото по-силно е желанието ни да живеем, толкова по-големи са шансовете смъртта да ни застигне.

Проверяват се не толкова физическите навици на кадетите, колкото тяхната способност да контролират емоциите си в опасни ситуации.

Изпитанието показва дали могат да сдържат импулсите си, да се отпуснат пред лицето на възможната смърт, ще рискуват ли живота си заради постигането на по-висша цел.

Тези навици са по-важни от умението за плуване, издръжливост и амбиция. Те са по-важни от това в коя школа е учил кадетът и колко добре изглежда в новия костюм.

Навикът да се отказваме от контрола, когато ни се иска най-много да контролираме ситуацията всъщност е един от най-важните в живота.

Необходим е на всеки, а не само на елитните спецчасти. Свикнали сме да смятаме, че отношението между усилията и резултатите е линейно. Щом работим 2 пъти повече, ще получим 2 пъти повече резултати. Когато изкрещим 2 пъти по-силно своето мнение, ще станем ли 2 пъти по-прави.

Защо усилията рядко са равни на това, което получаваме като резултат

Подобно нещо не се случва никога. Линейните отношения са характерни само за машинално повтарящите се задачи – шофиране, попълване на документи, почистване.

В такъв случай за 2 часа работа ще получим 2 пъти повече работа, отколкото за един. Но повечето действия в живота са доста по-сложни. Те изискват адаптация, оригиналност и емоционални усилия. За тях е характерна кривата на падащата доходност.

Колкото повече изпитваме дадено нещо, толкова по-малко е удоволствието. Парите са класически пример, разликата в заплатите между 1000 и 2000 лева е огромна.

Разликата между 50 000 и 51 000 лева е само в това, че в автомобила имате по-удобни нагреватели за седалки. Разликата между 1 300 000 лева и 1 301 000 лв. това е грешка при попълването на данъчна декларация.

Същото е и с приятелството. Да имаш един приятел е изключително важно. Двама приятели е по-добре от един. Но ако вече са повече от 20, трудно им се запомнят имената.

В стремежа си да постигнем щастие, ние всъщност се отдалечаваме от него. Потребността от любов и разбиране ни пречи да заобичаме и да разберем самите себе си.

Желанието да направим положително впечатление, само по себе си е отрицателно впечатление, а негативният опит – това е положителен опит, от който има на какво да се научим.

Този обратен закон се отнася за на практика всички аспекти на психическото ни здраве и отношения.