От една страна, жените са с по-голямо търпение и гъвкавост от мъжете. От друга, според статистиката те по-често подават молба за развод. Защо тези, които е прието да се смятат за пазителки на семейното огнище и които според съществуващите стереотипи са в по-голяма степен заинтересовани от брака, се превръщат в инициатори на неговия край?
Експертите посочват възможни причини за това нелеко решение, което може да преобърне изцяло живота на човек или поне на сега съществуващите му рамки.
Жените е по-вероятно да подадат молба за развод – какви са причините
1.Увереност в собственото бъдеще
Днес жените, които загубят статус на омъжени, се боят в значително по-малка степен да останат без средства за съществуване, отколкото в миналото. По-добре защитени са и в по-голяма степен са готови да отстояват своите права.
Колкото повече увереност в бъдещето има жената, толкова по-малко е готова да търпи връзка, която смята за изчерпана и не вижда възможности за нейното развитие.
2.Толерантност към разводите в обществото
С увеличаването на броя на разводите, нараства и търпимостта на обществото по отношение на разпадащите се бракове и разведените жени. Ако до преди 40 години жената, решила да разтрогне брака си, е била осъждана от общественото мнение, смятана е за самотна и нещастна, то сега подобно решение няма да изненада никого.
Омъжена/разведена вече не е характеристика за никого. Освен това в съвременните документи за самоличност – личните карти, никъде не се посочва семейното положение, докато в старите зелени паспорти това се записваше.
За да допусне съдът развода днес е достатъчно в исковата молба да бъдат описани лични и съществени причини конкретно за съпругата. В повечето съдебни решения за прекратяване на брак се посочва „дълбоко и непоправимо разстройство на брачния съюз”.
Съдът не се произнася за вината на съпрузите за прекратяването на брака, ако това не е поискано с исковата молба или с нейния отговор, ако такъв е постъпил.
С новия Семеен кодекс се допусна и по-облекчен ред за прекратяване на брака по взаимно съгласие със споразумение с нотариална заверка на подписите, което се утвърждава от съда.
Така се заплаща и по-малка държавна такса, стига съпрузите да са постигнали съгласие по основните въпроси, които задължително се разглеждат от съда при прекратяване на брака.
3.Нови възможности
Бракоразводните дела, чиито истински бум започна през последните години на 20-ти век, помогнаха на много жени да направят по-решителни крачки по пътя на кариерното си развитие.
Разводът престана да се възприема като начин жената да изпадне в депресия и да започне да се чувства самотна.
Например, жените, разделили се със съпрузите си, започнаха да обръщат повече внимание на своята професия. След прекратяването на брака и раздялата със съпруга вече не е задължително да посвещават цялото си време на семейството и на дома.
Така те получават възможност да прекарват голяма част от времето си в обучение и личностно развитие.
4.Промяната на ролята на мъжа и на жената
Традиционното разпределение на ролите в семейството също обяснява защо мъжете рядко решават да инициират развод.
За тях просто е неизгодно, тъй като върху жената, както и в миналото, падат основните грижи в домакинството – те готвят, чистят, грижат се за децата.
Ако мъжът се лиши от съпругата до себе си и се разведе, то неговият стил на живот рязко се променя, и губи до голяма степен комфорта, към който е свикнал в брака.
5.Отношения с децата
Ако двойката има деца, то в повечето случаи те остават да живеят с майката. Ако мъжът е привързан към тях, перспективата, че ще вижда с тях по-рядко, го плаши, както и това, че може и никога да не му простят това, че е напуснал семейството.
Малко са мъжете, които успяват след развода да запазят предишните отношения с децата. Едва неотдавна ситуацията започна да се подобрява – днес мъжете все по-активно започват да се включват в живота на децата и след като семейството официално се разпадне.
Мъжете в по-малка степен са склонни да обрекат себе си на този психологически дискомфорт, който неизбежно е свързан с развода.
Освен това те разбират, че ще пострадат и финансово, тъй като ще трябва да плащат издръжка всеки месец на непълнолетните деца.
Съвкупността от тези психологически и икономически причини ги правят значително по-консервативни и заинтересовани от запазването на семейството, дори и в дълбините на душата си да разбират, че отношенията са се изчерпали.
