Обща черта на всички оптимисти
„Събудих се в 6 часа сутринта, 3 часа преди началото на работния ми ден. И въпреки това закъснях с 10 минути“ – пише Джон Нехлтуонгер, американски социолог.
„Това е типично за мен. Аз почти винаги закъснявам с по няколко минути. Не мислете, че живея по някакви други правила, нямам това предвид. Просто не мога. Не съм в състояние да бъда точен.
Събуждам се сутрин рано и винаги се опитвам да запълня утрото си с максимално количество дейности, кратка тренировка, закуска, преглед на новините, малко време за себе си и мъчителното търсене на ключове и чорапи.
Сутрин никога не гледам часовника и не си мисля, че имам още много време. 1-2 сериозни задачи по 40 минути и 45 минути пътуване към работата – това е цялата ми сутрин.
Където и да съм работил и в който и район да съм живял, аз винаги закъснявам. И в офиса и на среща. И както неотдавна забелязах, аз не съм сам. Такива сме много.“ – продължава с откровенията специалистът по социология и политически науки.
Консултантът по въпросите на управлението Диана Де Лонзър обяснява пред американска медия:
„Повечето хора, които се събуждат късно, закъсняват винаги и навсякъде – и това не е нито добър, нито лош навик.
По темата със закъсненията са проведени изненадващо малко научни изследвания. Но някои експерти подкрепят теорията, според която навикът да се закъснява или точността всъщност се предават по наследство, тоест те са генно заложени.
Тези процеси се управляват от невроните във фронталните дялове на мозъка. Който има навика да закъснява няма да успее никога да промени това. “
Така или иначе ако вие сте сред тези, които имат навика да закъсняват, то навярно сте чували милион критични бележки по ваш адрес.
Но психолози смятат, че това не означава, че сте мързеливи, непродуктивни и невнимателни. И ако този ваш навик бъде оставен настрана, тоест не бъде вземан предвид, то вие сте като останалите и дори малко по-добри от тях.
Можете да считате това за особеност на вашето психологическо устройство на личността – нито повече, нито по-малко.
Но навикът да се закъснява има и своята положителна страна. И сега ние ще ви разкажем за неговите неподозирани предимства:
• Хронично закъсняващите хора не са ненадеждни, а точно обратното:
Има данни, потвърждаващи, че тези, които обичат да закъсняват като цяло са по-оптимистични. Те се ръководят от лъжливата увереност за това, че задачите могат да бъдат свършени в по-кратък срок.
На тях им се струва, че са гуру на извършването на много дейности едновременно, въпреки че отдавна е известно, че вършенето на повече от 2 неща едновременно е непродуктивно.
Техните нереалистични оценки за времето винаги се сблъскват с нещо друго. Изследователите са установили, че оптимизмът подобрява физическото здраве, спомага за намаляването на стреса и на риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, способства и за укрепването на имунната система.
• Времето е относително понятие, важно е да се научим да живеем в настоящия момент
Времето е твърде относително понятие, то не съществува в природата. Неотдавна в научните среди възникнаха спорове по този въпрос. И ако действително е така, това означава, че и точността е нещо относително. В различните култура към това човешко качество се отнасят също по различен начин.
