Агресията може да е не само деструктивна, но и конструктивна, по-често обаче се сблъскваме именно с първия неин, разрушителен вариант. За съжаление, невинаги осъзнаваме това.
Как да разберем, че сме станали заложници на чужд гняв
И какво да правим, за да не се превръщаме самите ние в агресори?
Природата ни учи да се борим за голямото, сблъсквайки се с околните, а обществото същевременно ни призовава да спазваме правила. И в крайна сметка този конфликт започва да ни разкъсва – стремим се да проявяваме само социално приемливи импулси, а останалите емоции трупаме в себе си и крием, дори от самите себе си. Всички обаче знаят как завършват историите на търпеливите хора – или с унищожение на себе си или с унищожение на другите.
Проблемът е в това, че това, което трупаме като негативни емоции вътре в себе си рано или късно избива навън или пък навътре. Ако е второто, то често се развиват психосоматични заболявания. Където е тънко, там и се къса – например, сърцето може да не издържи.
Ако натрупаните негативни чувства излязат навън, то страдат онези, които не могат да реагират или да се защитят – обикновено това са децата или животните.
Какво би се случило, ако камъчето в обувката не дразни и не ни кара да предприемем някакви действия? Бихме се превърнали в смирена жертва, която приема наличието на този камък, търпи болка, ограничава своите движения и в резултат умира от мъчителна смърт, ако то стане причина за сепсис.
Как да успеем да се задържим на тънката линия в ляво, от която сме жертва, а в дясно се превръщаме в агресор.
Как да разберем, че сме станали жертва на агресия
За да определим, че към нас е насочена деструктивна агресия, е важно да се доверяваме на усещанията си и да се вслушваме в собствените си чувства. Това е един от най-бързите и надеждни начини да се ориентираме в ситуацията. Усещанията са неизменна част от нас. Именно те ни дават информация за околния свят и определят, че нещо не е така, че сме в опасност.
Умението да разпознаваме своите и чуждите чувства, а също и да управляваме своите емоции, се нарича емоционален интелект.
Най-вероятно сте се сблъскали с разрушителна агресия, ако изпитвате тези чувства:
Дезориентация
Чувствате се изгубени – не знаете къде да се денете, безцелно търсите нещо, намирате нещо в мъглата. Липсва всякаква яснота и прозрачност. Изключени сте от жизнения поток, безпомощни и опустошени сте. Бихте искали да реагирате на чуждите думи или действия, но се намира в състояние на вцепенение, и нямате такава възможност.
Тревога
Само присъствието на друг човек ви вади от равновесие – възниква усещане за тревога, възможно е дори и леко треперене. Възникват и два противоположни импулси – едновременно нещо ви тегли към този човек, но и нещо ви отблъсква. Разбирате, че най-вероятно сте грешили в оценката за случващото се и за ролята ви в него.
Напрежение, което преминава в недоволство
Чувствате се абсолютно неподготвени за това, че определен човек не изпълнява обещанията, които ви е дал и вашите очаквания не се сбъдват. Усещате как мечтите ви пропадат, а надеждата се руши. Разбирате, че позволявате на някого да се възползва от вас.
Как да реагираме, ако разберем, че сме станали жертва
За излизането от този агресивен кръг ще ни помогнат доверието към собствените чувства, укрепването на собственото възприятие за случващото се и позитивния опит със сътрудничеството с други хора.
За какво да укрепим собственото възприятие? Не са малко хора, които не могат да дадат отпор на разрушителната агресия, заради липса на доверие в себе си. Подценяваме често собствените си преживявания, като си мислим, че ни се е сторило така.
Не по-малко важен е опитът от позитивното сътрудничество. Ако имаме опит с конструктивно проявление на агресия, лесно определяме границата между доброкачествената и злокачествената агресия, виждаме разликата между тях.
Сътрудничеството – това е модел на взаимодействие, в което няма спечелили или загубили, няма господари и слуги, където няма нужда единия да властва и да командва, а другият да се подчинява. Сътрудничеството се гради на взаимно съгласие и съвместна работа.
