Вторият срок за по-малките ученици вече приключи, а не с него дойде и краят на учебната година.

И проблемът не е в започващата ваканция, щастливото време, в което малчуганите си отдъхват от ученето.

Оценките в бележника показват колко успешно е било обучението на детето през изминалата година.

За някои родители новините ще са радостни, за други лоши.

А някои родители ще кажат: “Срам ме е от неговите оценки“.

Трудните отношения с училището

Съвременните родители отделят твърде много внимание колко успешни в училище са техните деца.

Обучението не приключва със стандартната училищна програма.

Това сега е необходим, но недостатъчен минимум.

Родителите се опитват да запишат детето със задълбочено изучаване на някакъв предмет, записват го на допълнителни занимания.

Наемат частни учители още в началното училище.

Развитието на информационните технологии предлага все повече варианти за дистанционно обучение и контрол на хода на обучението на детето, дори и когато родителите не са до него.

От една страна това е добър признак на развитие на обществото.

Според теорията на Маслоу за пирамидата на потребностите, човечеството вече не се безпокои за насъщния хляб и за покрива над главата си.

Само преди няколко десетилетия са оценявали благосъстоянието на семейството по това колко добре нахранени и добре облечени са децата.

Сега пък за добри родители се смятат тези, чиито деца получават качествено образование, които поддържат добри отношения, основани на доверие в семейството.

Но при смяна на базовите потребности много често стават изкривявания.

Понякога съвременните родители толкова силно се концентрират върху успешното обучение на детето, че добрите оценки стават самоцел.

И дори Много добър 5 бива обявено за лош резултат.

Днес майките и татковците се гордеят само ако детето побеждава на международни олимпиади.

Но какво се случва, ако има ниски оценки в бележника?

Какво ако децата изобщо отказват да изкарват по-хубави оценки в училище?

Ето тогава родителите произнасят тази фраза: „Срам ме е от твоите оценки“.

Учат се децата, учат се и родителите

Важно е да се разбере принципно едно нещо.

Чувството за срам не може да бъде предизвикано от чужди постъпки, или по определение то отразява отношението към собствените деяния.

Човек се срамува и разбира, че е направил нещо осъдително, което сам оценява като лошо.

Това означава, че проблемът не е в детето, което за пореден път е донесло двойка или не си е написало домашната.

По такъв начин родителите изразяват отношението не към знанията на ученика, те негативно оценяват себе си като настойници на детето.

Но не е лесно човек да признае сам на себе си грешка и още повече в подобна сложна за разбиране област.

И по правило всичко се прехвърля на детето.

Всичко изглежда логично, защото това е нужно само на него, за да стане успешно в бъдеще.

Длъжни ли са родителите да контролират?

Какво може да се направи, за да изчезне измамното чувство за вина от отношенията между родители и деца в ситуацията в обучението?

Нима всичко трябва да се остави на самотек.

Разбира се, че не.

Важно е да се разбере каква е същността на проблема и да се поставят реално постижими цели.

И това трябва да се прави постоянно, за да промени детето отношението си към ученето.