Вторият срок за по-малките ученици вече приключи, а не с него дойде и краят на учебната година.
И проблемът не е в започващата ваканция, щастливото време, в което малчуганите си отдъхват от ученето.
Оценките в бележника показват колко успешно е било обучението на детето през изминалата година.
За някои родители новините ще са радостни, за други лоши.
А някои родители ще кажат: “Срам ме е от неговите оценки“.
Трудните отношения с училището
Съвременните родители отделят твърде много внимание колко успешни в училище са техните деца.
Обучението не приключва със стандартната училищна програма.
Това сега е необходим, но недостатъчен минимум.
Родителите се опитват да запишат детето със задълбочено изучаване на някакъв предмет, записват го на допълнителни занимания.
Наемат частни учители още в началното училище.
Развитието на информационните технологии предлага все повече варианти за дистанционно обучение и контрол на хода на обучението на детето, дори и когато родителите не са до него.
От една страна това е добър признак на развитие на обществото.
Според теорията на Маслоу за пирамидата на потребностите, човечеството вече не се безпокои за насъщния хляб и за покрива над главата си.
Само преди няколко десетилетия са оценявали благосъстоянието на семейството по това колко добре нахранени и добре облечени са децата.
Сега пък за добри родители се смятат тези, чиито деца получават качествено образование, които поддържат добри отношения, основани на доверие в семейството.
Но при смяна на базовите потребности много често стават изкривявания.
Понякога съвременните родители толкова силно се концентрират върху успешното обучение на детето, че добрите оценки стават самоцел.
И дори Много добър 5 бива обявено за лош резултат.
Днес майките и татковците се гордеят само ако детето побеждава на международни олимпиади.
Но какво се случва, ако има ниски оценки в бележника?
Какво ако децата изобщо отказват да изкарват по-хубави оценки в училище?
Ето тогава родителите произнасят тази фраза: „Срам ме е от твоите оценки“.
Учат се децата, учат се и родителите
Важно е да се разбере принципно едно нещо.
Чувството за срам не може да бъде предизвикано от чужди постъпки, или по определение то отразява отношението към собствените деяния.
Човек се срамува и разбира, че е направил нещо осъдително, което сам оценява като лошо.
Това означава, че проблемът не е в детето, което за пореден път е донесло двойка или не си е написало домашната.
По такъв начин родителите изразяват отношението не към знанията на ученика, те негативно оценяват себе си като настойници на детето.
Но не е лесно човек да признае сам на себе си грешка и още повече в подобна сложна за разбиране област.
И по правило всичко се прехвърля на детето.
Всичко изглежда логично, защото това е нужно само на него, за да стане успешно в бъдеще.
Длъжни ли са родителите да контролират?
Какво може да се направи, за да изчезне измамното чувство за вина от отношенията между родители и деца в ситуацията в обучението?
Нима всичко трябва да се остави на самотек.
Разбира се, че не.
Важно е да се разбере каква е същността на проблема и да се поставят реално постижими цели.
И това трябва да се прави постоянно, за да промени детето отношението си към ученето.
