Бругиозата представлява паразитно заболяване, което се предизвиква от нишковидни глисти – филарии, ларвите на които се разпространяват хематогенно, а полово зрелите хелминти засягат лимфната система.

Какви са причините?

Причинител на заболяването представлява Brugia malayi – хелминт нематод, имащ удължена нишковидна форма като тялото му се стеснява към краищата. Дължината на паразитите е 22-100 мм, ширината му е 0.1-0.3 мм.

Развитието на филариите се осъществява със смяна на гостоприемниците като крайният на Brugia malayi е човекът и някои видове маймуни. Междинни гостоприемници са различните видове комари от следните родове Culex, Aedes, Mansonia, Anopheles. Полово зрелите филарии паразитират в лимфните възли и съдове.

Женските паразити раждат ларви, наречени микрофиларии, които в човешкия организъм не се изменят морфолигически и не нарастват. Микрофилариите са със средна дължина 0.127-0.32 мм, а на ширина достигат 0.005-0.1 мм.

Те паразитират в кръвоносната система.
Brugia malayi се срещат в Китай, Индия, Индонезия, на Корейския полуостров, Япония, Малайзия и на Филипините.

Съществуват 2 щама на Brugia malayi – периодичен и субпериодичен. Периодичната разновидност разновидност се среща по-често, от нея човек може да се зарази в близост до оризовите плантации, а със субпериодичната – в горите.

Освен хората Brugia malayi може да засегне и котки. В Индонезия е по-разпространен друг причинител на паразитоза - Brugia timori.
Периодичният щам Brugia malayi е способен да осъществява инвазии само при човека, докато субпериодичния се среща и при маймуни.

И двата щама Brugia malayi се характеризират с нощни пикове на снасянето на микрофиларии, но при периодичния щам това се наблюдава значително по-рядко.

Полово зрелите филарии са способни да паразитират в човешкия организъм много дълго време – до 12 години, а по някои данни дори до 17 години, а микрофилариите около 12 месеца.

Какви са симптомите?

Алергични проявления обикновено се наблюдават около 3 месеца след първоначалното опаразитяване. Микрофиларии се откриват в кръвта не по-рано от 9 месеца. Заболяването започва с различни алергични проявления.

По кожата, особено по ръцете се появяват болезнени лезии от типа на ексудативната еритема, увеличават се лимфните възли в слабинните области, на шията и в подмишниците, често възникват болезнени лимфагити, фуникулит, орхоепидидимит, синовит, прогресиращ до фиброзна анкилоза, при жените обикновено се развива мастит.

При продължително и рецидивиращо протичане на фуникулит и на орхоепидидимит възниква хидроцеле. Характерни са също така покачване на телесната температура до фебрилни нива, не рядко се развива бронхиална астма и бронхопневмония.

2-7 години след опаразитяването заболяването преминава във втори стадий, който се характеризира основно със засягането на кожните и дълбоките лимфни съдове с развитие на варикозни разширения, нарушаване на движението на лимфната течност, компрометиране на целостта на лимфните съдове.

Появяват се болезнени лимфангити с регионални лимфаденити. В същото време в продължение на няколко при опаразитения се наблюдават изразени явления на обща интоксикация на фона на висока телесна температура.

Често болния повръща, а понякога е възможно изпадането в състояние на делириум. Пристъпът обикновено завършва с обилно отделяне на пот. В резултат на нарушаване на целостта на лимфните възли се наблюдава изтичане на лимфна течност и намаляване на интензивността на лимфаденита.

Лечение на бругиоза

При това заболяване за унищожаване на достигналите полова зрялост филарии е препоръчително да се прилага албеданзол – антихелминтен препарат с широк спектър на действие в съчетание с ивермектин.