Днес в някои интернет български медии се появиха публикации, че властите в Алжир са открили партида с портокали, внесени от Либия, които са инжектирани със спинозна кръв от джихадистите.

Цитираният източник е някакъв македонски сайт, което я прави доста съмнителна. Но там все пак успокояват, че в Македония не се внасят портокали от Алжир или още по-малко директно от Либия.

Основното част от портокалите у нас са внасят от съседните Гърция и Турция, така че вероятността цитруси с произход държави от Северна Африка да попаднат на българския пазар е много малко вероятно. Това е първото, с което можем да успокоим читателите си.

На второ място е устойчивостта на ХИВ вируса на неблагоприятните условия на външната среда. Както и в предишни свои публикации сме посочвали вируса, който предизвиква СПИН, се разпространява единствено от инфектиран човек, тоест неговият вектор е болният човек.

Затова е необходим контакт с телесни течности, като сперма, влагалищен секрет, кръв или кърма, в които количеството вируси е в такава концентрация, че да е възможно, попадайки в организма на здравия човек да предизвика инфекция, тъй като вирусът ще започне своето размножаване.

Основните пътища на предаване на ХИВ вируса са 3:

• По полов път – контакт сперма и влагалищни секрети, при орален секс вероятността е заразяване е много малка, освен ако здравият човек има ранички в устната кухина, през които вирусът да проникне в кръвта.

• По вертикален път – от майка на дете по време на бременността, вероятността не е голяма, дори ХИВ позитивна майка може да роди здраво дете, ако по време на бременността започне антиретровирусна терапия. В кърмата ХИВ вируса е в достатъчно количество, че да е възможно инфектирането на здраво дете.

• По кръвен път – използване на общи игли, както можем да се досетим, това се случва най-често при хора, които са зависими от тежки наркотици, при преливане на кръв – но в България още през 1986 година е приета наредба на Министерството на здравеопазването, с която при вземане на кръв, задължително се изследва за наличие на ХИВ вируси.

Но все пак да отбележим, че обикновено ХИВ вирусът не се открива веднага след заразяването при кръвни изследвания, а около 6 месеца по-късно.

Вероятно скоро ще се появят и по-чувствителни методи за кръвни изследвания, които да позволят установяването и на съвсем незначителни количества не само на ХИВ вируси, но и на всякакви други микроорганизми в кръвта, независимо от тяхната численост.

Да припомним, че ХИВ вирусите са изключително миниатюрни по размери, които варират от 80 до 120 нанометра, тоест една милиардна от метъра, като червените кръвни клетки са 60 пъти по-големи от него.

Нека се върнем към въпроса не можем да се заразим със СПИН, дори и да ядем портокали, които са инжектирани с кръв, инфектирана със СПИН – на първо място на вирусът му трябват условия на човешкото тяло, за да съществува и да се размножава, в противен случай бързо загубва инфекциозните си способности.

Второ вероятността от заразяване с ХИВ по контактно битов път е много малка – около 0.01%, при досег със заразена кръв, сперма или други телесни течности, тоест дори за здравните работници няма опасност, ако съвсем погрешка влязат в контакт с такива.