Как да намерим своя лекар?

Какво помага второто мнение и трябва ли да спорим със здравните работници?

Както и всички хора, и лекарите грешат, често са твърде претоварени, за преглед на пациенти е отредено твърде малко време.

Ако с лечението на детето се занимават различни специалисти, може приемствеността да пострада.

Така или иначе медицинските специалисти винаги са правили, а вероятно и ще продължат да правят грешки.

Това далеч невинаги води до неблагоприятни последствия, и все пак всеки един родител би искал да защити своето дете.

За тази цел помагат някои препоръки.

1. Не се бойте да изразявате мнението си

Времената на безропотното доверие към лекарите, когато последната дума беше тяхна, отдавна отминаха.

Подходът на съвременната медицина е сътрудничество между лекар и пациент, или неговите родители.

Можете и сте длъжни да бъдете активна страна в процеса.

Разказвайте на лекаря за всичко, което смятате за нужно, задавайте повече въпроси.

Можете дори да спорите и да отстоявате собствената гледна точка.

Разбира се, в границите на разумното.

Дипломата от медицински университет невинаги прави лекарят човек, който най-добре знае от какво има нужда детето.

Родителите имат право да знаят и да участват в лечението на детето, тъй като именно те, а не лекарят представлява интересите на детето.

2. Търсете лекар, който ви подхожда

Всички родители желаят с лечението на детето да се заминае добър лекар.

Но не само професионалните качества са важни.

Статистиката казва, че голяма част от лекарските грешки са свързани с т.нар. деонтологични престъпления, тоест нарушение на лекарската етика.

Лекарите се държат неправилно с деца и родители, влизат в конфликти, игнорират това, което казват пациентите, проявяват грубост и нетактичност.

Конфликтите понякога възникват без видими причини, като неосъзнато могат да се провокират и подкрепят не само от медицинските работници, но и от родителите.

В крайна сметка страда качеството на лечението.

Важно е да намерим своя лекар, с който ще се установят доброжелателни и доверителни отношения.

Това е особено важно по отношение на педиатъра.

3. Бъдете добре информирани

Още 1991 г. американски изследователи установяват, че голямо значение за развитие на здраво дете имат добрата медицинска информираност на майката.

Получаването на медицинско образование с прочитането на няколко книги и статии в Интернет не е възможно.

Педиатрите учат 6 години специалност „Медицина“, а след това специализират още поне 2 години.

Родителите няма нужда да четат академични учебници.

Днес съществуват голям брой достъпни материали, адаптирани за пациенти.

В интернет могат да се намерят безброй статии, брошури, да се зададе въпрос онлайн.

Към всеки източник на информация трябва да се отнасяме с повишено внимание.

4. Второ мнение

В медицината на Запад, както и у нас, е разпространена практиката за второто лекарско мнение.

В съмнителни случаи пациенти посещават 2-ма или няколко лекари, за да чуят различни гледни точки и да вземат най-правилното решение съответно .

Това е нормално.

Не трябва да се страхуваме, че лекарят ще се обиди, защото сме решили да се подсигурим, обръщайки се към друг специалист.

Всеки нормален лекар трябва да разбира, че желанието на родителите да получат второ мнение, особено в сложни и съмнителни случаи – това е правилно.

Второто мнение помага за минимизиране на риска от грешки, за запознаване с различни гледни точки на проблема и пътищата за тяхното решение.