Захарният диабет се проявява във вид на нарушение на въглехидратния обмен с увеличаване на нивата на глюкозата в кръвта.

При хората с това заболяване инсулинът се образува, понякога в големи количества, но загубва способността си да взаимодейства с клетките на тялото и по този начин се влошава усвояването на глюкозата.

Специалистите са идентифицирали множество причини, поради които е възможно възникването на диабет. Най-често диабет се развива в случай, когато човек удовлетворява своите психологически потребности като например любов, грижа, с помощта на храна.

В психоанализата битува мнението, че храната – това е своеобразен еквивалент на любовта, а именно – човек несъзнателно поставя знак за равенство между храната и любовта.

Заместването на липса на любов в живота на един човек, включително и към самия себе си, предизвиква възникването на затлъстяване, което на свой ред е една от предпоставките за диабет.

Следващата причина също възниква поради приравнява на любовта към храната. Когато човек „загубва любов“, например умира близък човек, отново потребността от любов се заменя с необходимостта от храна.

Независимо от количеството на консумираната храна, настъпва емоционално преживяване на глада с „гладна обмяна на веществата“, която съответства на патологичния метаболизъм при захарна болест.

Диабетът възниква на фона постоянно чувство за тревога и страх /статистика – при жените болни от захарен диабет втори тип в 10.71% от случаите присъства ярко изразена тревожност /.

Несъзнателно човек, който се намира в състояние на страх или тревога е готов за борба или бягство. От изследванията е видно, че такива състояния се съпровождат от увеличаване на кръвната захар.

И ако човек постоянно изпитва такива негативни емоции, то съществува риск отговорните за поддържането на глюкозата в кръвта физиологически механизми да се нарушат и в резултат да възникне захарен диабет.

Психолозите – специалисти по психосоматика отбелязват, че в 25% от случаите пусковият механизъм за развитие на диабет се явява наличието в техния живот на хроничен /постоянен/ стрес.

Диабетиците винаги имат някакви психологически проблеми и психически разстройства, които сами по себе си им причиняват страдания, освен това те влияят неблагоприятно на изхода от заболяването и неговото лечение.

Наличието на такива фактори негативно се отразява на житейската стратегия на човека. Целият му живот се съсредоточава около заболяването – диабетът като начин на живот.

От гледна точка на психосоматиката учените от Мюнхенския университет установили 3 основни причини за развитие на захарен диабет:

• Посттравматична депресия – често се развиват след тежко сътресение. И тогава организмът в състояние на шок, образно казано, „забива“ и не може да излезе от него, въпреки че ситуацията е останала в миналото.

• Хронични семейни проблеми – хората ги крият, натрупват им се с годините и не се опитват да ги разрешат радикално или да прибягнат до психотерапия.

Следва да се отбележи, че на състоянието на панкреаса неблагоприятно му се отразява нестабилността и чувството за очакване /паническото/. За нормализация на кръвната захар е необходимо само и единствено спокойствие.

• Високо ниво на тревожност – в състояние на паническа атака организмът бързо изгаря захарта, а инсулинът от своя страна едва успява да се освободи. На много хора за да се справят с тревогата и нервността им се приисква да хапнат сладко.

С времето се формира постоянна потребност /модел на поведение/ - образно казано, стресът да бъде изяждан. Резултат – зависимост от сладкото, следствие нарушаване образуването на инсулин, а това означава и развитие на диабет тип 2.