С термина липоидна некробиоза се обозначава рядко хронично кожно заболяване, възникващо в резултат на нарушения на метаболизма на въглехидратите и на мазнините в клетките.

Това е една от локализираните липозоиди, характеризиращи се с отлагане на молекули мазнини в областта на дермата, които процеси най-често се дължат на патология на колагена.

От това заболяване страдат обикновено хора в млада възраст – от 20 до 40 години, като голяма част от заболелите са жени.

Причини и механизми за развитие

Към ден днешен етиологията и патогенезата на липоидната некробиоза не са изяснени окончателно.

Изследователите предполагат, че в основата на заболяването са нарушения на микроциркулацията, до които се стига вследствие на невроендокринни изменения, циркулиращи в кръвта имунни комплекси и токсични вещества.

Повече от 75% от случаите тази патология се развиват при захарен диабет, тъй като диабетната макроангиопатия протича с нарушаване на организацията на съединителната тъкан и отлагане на гликопротеин по стените на кръвоносните съдове.

Терминът некробиоза означава нарушение на обмяната на веществата в клетката, предшестващи нейната некроза, тоест смърт.

При тази патология последица от процесите, описани по-горе, е отлагането на мазнини в клетките на засегната област.

Но дори при захарен диабет липоидната некробиоза не се развива толкова често, от това заболяване страдат само 4% от диабетиците.

Факторите, провокиращи развитието на липоидна некробиоза, са всевъзможни травми на кожата – изгаряния, порязвания, ухапвания от насекоми, наранявания и прочие.

Клинични проявления

„Любимо“ място на локализация на огнищата на липоидната некробиоза са коленете и стъпалата, но могат да се появят и по други части на тялото.

При дебюта на заболяването на кожата се появяват петна или възловидни образувания с червено-кафяв, жълто-кафяв и дори лилав цвят.

Границите им са ярки, формата – неправилна, или кръгла, повърхността – гладка, понякога се бели. Елементите на образуванията от обривите могат да са леко уплътнени.

С времето петната увеличават размерите си и се сливат едно с друго, образуват се плаки  с кръгла, овална или неправилна форма.

Центърът на всяка плака е оцветен в жълто-кафяв цвят или слонова кост, има гладка повърхност, но е леко вдлъбнат.

Периферната част на червено-синкавото или червено-кафявото, макар и незначително, все пак се издига над нивото на околните тъкани.

Достатъчно често на повърхността на тези образувания се визуализират множествена мрежа от кръвоносни съдове – телеангиектазии.

Петната лесно се травмират, като се образуват ерозии и продължително незаздравяващи рани.

Принципи на лечение

Основният фактор за липоидна некробиоза е захарният диабет, затова и най-спешните терапевтични мероприятия са диагностика и компенсация на това заболяване.

За тази цел пациентът се изпраща на консултация с ендокринолог, назначават се таблетки за сваляне на кръвната захар или инсулинови инжекции.

Заключение

Липоидната некробиоза е сравнително рядко хронично заболяване на кожата, причината на което е нарушаване на обмяната на веществата в клетките.

Възниква обикновено при хора, страдащи от захарен диабет, и се характеризира с отлагане на мазнини в кожата.

Диагностиката на тази патология не представлява трудност за дерматолога.

Още при прегледа може да заподозре диагнозата и пациентът да се изпрати на биопсия на засегнатите участъци на кожата и на консултация с ендокринолог.

Лечението включва ефективна противодиабетна терапия, препарати подобряващи микроциркулацията и обмяната на веществата в засегнатите клетки, а също и нанасяне на кортикостероидни мехлеми.

Заболяването не е заразно и не се предава по наследство.