С термина липоидна некробиоза се обозначава рядко хронично кожно заболяване, възникващо в резултат на нарушения на метаболизма на въглехидратите и на мазнините в клетките.
Това е една от локализираните липозоиди, характеризиращи се с отлагане на молекули мазнини в областта на дермата, които процеси най-често се дължат на патология на колагена.
От това заболяване страдат обикновено хора в млада възраст – от 20 до 40 години, като голяма част от заболелите са жени.
Причини и механизми за развитие
Към ден днешен етиологията и патогенезата на липоидната некробиоза не са изяснени окончателно.
Изследователите предполагат, че в основата на заболяването са нарушения на микроциркулацията, до които се стига вследствие на невроендокринни изменения, циркулиращи в кръвта имунни комплекси и токсични вещества.
Повече от 75% от случаите тази патология се развиват при захарен диабет, тъй като диабетната макроангиопатия протича с нарушаване на организацията на съединителната тъкан и отлагане на гликопротеин по стените на кръвоносните съдове.
Терминът некробиоза означава нарушение на обмяната на веществата в клетката, предшестващи нейната некроза, тоест смърт.
При тази патология последица от процесите, описани по-горе, е отлагането на мазнини в клетките на засегната област.
Но дори при захарен диабет липоидната некробиоза не се развива толкова често, от това заболяване страдат само 4% от диабетиците.
Факторите, провокиращи развитието на липоидна некробиоза, са всевъзможни травми на кожата – изгаряния, порязвания, ухапвания от насекоми, наранявания и прочие.
Клинични проявления
„Любимо“ място на локализация на огнищата на липоидната некробиоза са коленете и стъпалата, но могат да се появят и по други части на тялото.
При дебюта на заболяването на кожата се появяват петна или възловидни образувания с червено-кафяв, жълто-кафяв и дори лилав цвят.
Границите им са ярки, формата – неправилна, или кръгла, повърхността – гладка, понякога се бели. Елементите на образуванията от обривите могат да са леко уплътнени.
С времето петната увеличават размерите си и се сливат едно с друго, образуват се плаки с кръгла, овална или неправилна форма.
Центърът на всяка плака е оцветен в жълто-кафяв цвят или слонова кост, има гладка повърхност, но е леко вдлъбнат.
Периферната част на червено-синкавото или червено-кафявото, макар и незначително, все пак се издига над нивото на околните тъкани.
Достатъчно често на повърхността на тези образувания се визуализират множествена мрежа от кръвоносни съдове – телеангиектазии.
Петната лесно се травмират, като се образуват ерозии и продължително незаздравяващи рани.
Принципи на лечение
Основният фактор за липоидна некробиоза е захарният диабет, затова и най-спешните терапевтични мероприятия са диагностика и компенсация на това заболяване.
За тази цел пациентът се изпраща на консултация с ендокринолог, назначават се таблетки за сваляне на кръвната захар или инсулинови инжекции.
Заключение
Липоидната некробиоза е сравнително рядко хронично заболяване на кожата, причината на което е нарушаване на обмяната на веществата в клетките.
Възниква обикновено при хора, страдащи от захарен диабет, и се характеризира с отлагане на мазнини в кожата.
Диагностиката на тази патология не представлява трудност за дерматолога.
Още при прегледа може да заподозре диагнозата и пациентът да се изпрати на биопсия на засегнатите участъци на кожата и на консултация с ендокринолог.
Лечението включва ефективна противодиабетна терапия, препарати подобряващи микроциркулацията и обмяната на веществата в засегнатите клетки, а също и нанасяне на кортикостероидни мехлеми.
Заболяването не е заразно и не се предава по наследство.
