Професията на медицинската сестра е тежка и отговорна и една от най-напрегнатите откъм стрес на работното място.

Медицинските сестри Лорън, Кристи и Ро разкриват тайните зад болничните завеси, свързани с професията им, пред знаменитото предаване „20/20“, пантеон на добрата американска журналистика по ABC News. Те описват трудните моменти от работата си и начините, с които се справят със стресовите ситуации.

Според Лорън, всичко излъчено по телевизията, свързано с първа помощ е напълно погрешно. В действителност реанимацията е брутална. Там са най-критичните и ужасяващи случаи на болни пациенти.

От дългогодишния си опит тези три дами разкриват случаи и начините да се справят с трудните пациенти, които достигат дори до насилие. Надяват се, че техният опит ще помогне на хората, които желаят да упражняват в бъдеще подобна професия.

Те споделят, че това е стресиращо работно място, в което емоционалното претоварване е причина за постоянно напрежение. Работата в спешното отделение е довела до много стресови ситуации. Срещат се различни типове пациенти, някои, от които пияни или склонни към насилие. Те споделят случаите, на които стават свидетели, по време на дългогодишния си опит.

Медицинските сестри имат кодови думи за груби или склонни към насилие пациенти. Вероятно сте чували в спешните отделения на болниците да се използват названия като „код червено“ и „код синьо“, но се оказва, че това може да са кодови имена за склонни към насилие пациенти.

Понякога напрежението се увеличава, когато в спешното постъпват пациенти, които са във видимо нетрезво състояние и въпреки че обясняват, че не са пили, сестрите могат да се обзаложат за нивото на алкохол, без дори да използват кръвен тест. „Достатъчно е да се усети миризмата или начинът, по който плюят по вас пациентите, докато говорят“, споделя Лорън.

„Тихата епидемия“ се нарича тенденцията към злупотреба с транквиланти. Не рядко медицински сестри са уличени в кражба на лекарства, предназначени за пациенти. Част от медицинските сестри злоупотребяват с болкоуспокояващите, което според Александра Робинс е т. на. „тиха епидемия“. Тя интервюира медицински сестри за книгата си "Сестрите: Година на тайните. Драма и знамения с героите на болницата".

При проучването си Робинс открива, че много от медицинските сестри ползват лично медикаментите, предписани на болните.

Според сестрите, ненужните вече лекарства би трябвало да се изхвърлят. Но много техни колежки си ги прибират под предлог, че това са случайно взети домашни лекарства. Пристрастяването, според сестра Лорън, вече е често срещан проблем сред болничния персонал.

Миналата година 16-годишният Райън Слейтър е подложен на извънредна апендектомия (хирургична намеса за отстранява на възпален апендикс), а обезболяващите му лекарства са заменени с физиологичен разтвор от медицинска сестра, работеща в болницата.

Той усеща ужасяваща болка по време на операцията. От ръководството на болницата съобщават, че това е изолиран случай и са взети мерки, за да се елиминира рискът това да се случи отново. Сестрата Брит Елизабет Смит вече не е служител в болницата, а лицензът й е отнет.

Сестра Ро припомня как е хваната медицинска сестра, която краде лекарства в една от предишните болници, в които е работила. Тя е изнасяла лекарствата, заедно с отпадъците. Според Робинс има начини, при които медицинските сестри могат да получат помощ, без да губят лиценза си и без да излагат пациентите на риск. В действителност, това наистина е прекалено голям проблем и хората трябва да му обърнат сериозно внимание.