Нашата култура е вманиачена по щастието, но то идва и си отива.

По-важното е да намерим смисъл за себе си – това, което ще ни даде опора.

Кои са 4-те основи на живота, изпълнен със смисъл?

Опитваме да се сдобием с щастие с помощта на успех, търсим идеална работа, идеален партньор, идеален апартамент.

Но вместо удовлетворение накрая изпитваме тревога и опустошение.

Колкото и парадоксално да звучи, борбата за щастие ни прави нещастни?

Рано или късно започваме да се замисляме – нима това е всичко, което имаме в живота?

Но това отчаяние се предизвиква не от липсата на щастие, а от липсата на смисъл.

Каква е разликата между щастливия и осмислен живот?

Психоложката Емили Смит прекарва 5 години в опит да разбере това.

Прочита стотици научни изследвания, прави стотици интервюта.

И накрая стига до извода, че в основата на осмисления живот стоят 4 компонента.

1. Принадлежност към група

Чувството за принадлежност възниква в отношения, в които ви ценят за вашите качества, затова което сте, и в които цените другите.

Някои групи – секти, банди, и отношения дават измамно усещане за принадлежност.

В тях ви ценят само заради това, в което вярвате и ненавиждате, а не за това какви сте всъщност.

Истинската принадлежност възниква там, където има любов и уважение.

И това винаги е избор – можем да създадем това усещане в отношенията с хората.

Но често несъзнателно подценяваме околните.

Преминаваме покрай познати, без да обръщаме внимание на тях. Гледаме си в телефона, когато някой разговаря с нас.

Такива детайли ни карат да се чувстваме невидими и недостойни.

2. Цел

Целта не е свързана толкова с това, което искате, а повече с това, което давате на другите.

Например, целта на санитарите в болницата е да помагат на болните хора.

Много родители казват, че тяхната цел е да отгледат и възпитат деца.

Най-важното за живота в съответствие с целта, е да използваме силните си страни, за да помагаме на другите.

Разбира се, за повечето от нас това се случва на работа.

Именно на работа внасяме своя принос в общото и се чувстваме длъжни.

И все пак целта и работата – това не е едно и също.

Цел може да бъде всяка причина, която ни кара да живеем и да се движим напред.

3. Връзка с нещо по-голямо

Това не са редки мигновения, когато се приповдигаме над ежедневната суета и излизаме извън пределите на собственото его.

Някои изпитват това усещане при съзерцание на изкуство, някои по време на църковна служба, други, например, писатели – при създаване на произведение.

Този опит променя човека.

По време на едно от изследванията участниците били помолени в продължение на минута да гледат 60-метрови дървета евкалипт.

След това участниците станали по-отзивчиви, когато другите имали нужда от помощ.

4. Представи за себе си

Структурирането на събитията от собствения живот в свързана история помага за разбиране как сме станали такива, каквито сме сега.

Но често не осъзнаваме, че сами сме автор на собствената ни история и можем сами да преценим как да я разкажем.

Животът ни не е просто списък с факти.

Уповавайки се на тях, можем да редактираме, интерпретираме и преразкажем собствената си история.

Замислете за собствения си живот – как са ви повлияли определени събития, какво сте загубили, какво сте спечелили.