Нашата култура е вманиачена по щастието, но то идва и си отива.
По-важното е да намерим смисъл за себе си – това, което ще ни даде опора.
Кои са 4-те основи на живота, изпълнен със смисъл?
Опитваме да се сдобием с щастие с помощта на успех, търсим идеална работа, идеален партньор, идеален апартамент.
Но вместо удовлетворение накрая изпитваме тревога и опустошение.
Колкото и парадоксално да звучи, борбата за щастие ни прави нещастни?
Рано или късно започваме да се замисляме – нима това е всичко, което имаме в живота?
Но това отчаяние се предизвиква не от липсата на щастие, а от липсата на смисъл.
Каква е разликата между щастливия и осмислен живот?
Психоложката Емили Смит прекарва 5 години в опит да разбере това.
Прочита стотици научни изследвания, прави стотици интервюта.
И накрая стига до извода, че в основата на осмисления живот стоят 4 компонента.
1. Принадлежност към група
Чувството за принадлежност възниква в отношения, в които ви ценят за вашите качества, затова което сте, и в които цените другите.
Някои групи – секти, банди, и отношения дават измамно усещане за принадлежност.
В тях ви ценят само заради това, в което вярвате и ненавиждате, а не за това какви сте всъщност.
Истинската принадлежност възниква там, където има любов и уважение.
И това винаги е избор – можем да създадем това усещане в отношенията с хората.
Но често несъзнателно подценяваме околните.
Преминаваме покрай познати, без да обръщаме внимание на тях. Гледаме си в телефона, когато някой разговаря с нас.
Такива детайли ни карат да се чувстваме невидими и недостойни.
2. Цел
Целта не е свързана толкова с това, което искате, а повече с това, което давате на другите.
Например, целта на санитарите в болницата е да помагат на болните хора.
Много родители казват, че тяхната цел е да отгледат и възпитат деца.
Най-важното за живота в съответствие с целта, е да използваме силните си страни, за да помагаме на другите.
Разбира се, за повечето от нас това се случва на работа.
Именно на работа внасяме своя принос в общото и се чувстваме длъжни.
И все пак целта и работата – това не е едно и също.
Цел може да бъде всяка причина, която ни кара да живеем и да се движим напред.
3. Връзка с нещо по-голямо
Това не са редки мигновения, когато се приповдигаме над ежедневната суета и излизаме извън пределите на собственото его.
Някои изпитват това усещане при съзерцание на изкуство, някои по време на църковна служба, други, например, писатели – при създаване на произведение.
Този опит променя човека.
По време на едно от изследванията участниците били помолени в продължение на минута да гледат 60-метрови дървета евкалипт.
След това участниците станали по-отзивчиви, когато другите имали нужда от помощ.
4. Представи за себе си
Структурирането на събитията от собствения живот в свързана история помага за разбиране как сме станали такива, каквито сме сега.
Но често не осъзнаваме, че сами сме автор на собствената ни история и можем сами да преценим как да я разкажем.
Животът ни не е просто списък с факти.
Уповавайки се на тях, можем да редактираме, интерпретираме и преразкажем собствената си история.
Замислете за собствения си живот – как са ви повлияли определени събития, какво сте загубили, какво сте спечелили.
