Вулвит представлява възпаление външните женски полови органи, който развива поради редица причини от локален и генерализиран характер.

Инфекцията възниква и обхваща областта на клитора, малките и големи срамни устни, предверието на влагалището, неговите жлези и девствената ципа.

Причинителите на заболяването преди всичко се явяват условно патогенни микроорганизми като ешерихия коли, стрептококи, стафилококи и дрожди.

И в по-редки случаи патогенните причинители на полово предаваните болести – гонококи, трихомони, вируси, хламидии и т.н.

Понякога възпалението на външните женски полови органи се предизвиква от причинителите на туберколоза и дифтерия.

Условия за развитие на инфекция се създават в резултат на нарушаване на целостта на кожата и на лигавицата на вулвата и понижаване на локалния имунитет.

Какви са симптомите?

Заболяването може да протича в остра и хронична форма.

При острата форма са характерни следните симптоми:

• Силно подуване и зачервяване на срамните устни, по клитора е възможно да се образуват язви и ерозии, засягат се ингвиналните гънки и вътрешната част на бедрата.

• Сърбеж, парене и болезнени усещания по време на уриниране, при движение и при притискане на засегнатата област;

• Серозно-гноен или със съдържание на кръв ексудат. При инфектиране с ешерихия коли – ексудатът е с бял и воднист характер или жълто-зелен с лоша миризма.

При стафилококова инфекция – ексудатът е гъст със жълтеникав цвят, а при кандида е подобен на извара или на пресечено мляко.

При момичетата с остра форма на възпалението на вулвата се наблюдават нервна възбудимост и безсъние.

При ненавременно и неправилно лечение заболяването може да премине в хронична форма с чести обостряния.

Хроничната форма се характеризира с умерено проявено подуване, болезненост и зачервяване в отделни участъци от лигавицата на вулвата, хипертрофия на мастните жлези, сърбеж, парене и оскъден ексудат.

Понякога след зарастването характерните за заболяването ерозии и язви, гениталиите могат да се деформират, което затруднява впоследствие осъществяването на сексуални контакти.

При момичетата могат да възникнат сраствания в областта на срамните устни – адхезии.

Лечение на вулвит

При лечението на заболяването съвременната гинекология прилага комплексна терапия с локално и общо за цялото тялото въздействие.

Лечението трябва да се състои не само в ликвидирането на възпалителния процес на външните гениталии, но също и на факторите, способстващи за неговото възникване.

При острата форма на заболяването момичето трябва да спазва постелен режим. По време на лечение жените е необходимо да се въздържат от полови контакти.

Антибиотична терапия се назначава на базата на установяването на специфичния патоген и неговата чувствителност към определен клас антибиотици.

Когато възпалението на вулвата е от специфичен характер, в такъв случай е наложително прилагането на специална терапия, съответстваща на патогена.

А когато причинителят на инфекцията е кандида, основното лекарствено средство са противогъбичните препарати.

При момичетата вулвита се нарича условно патогенна микрофлора и в тази връзка антибиотиците се предписват за локално приложение.

При заболяването е необходимо локално третиране на външните полови органи, например:

• Прилагане на лосиони, хладни компреси с оловна вода или с настойка от евкалипт;

• Ежедневни бани на седалищните части с топла вода с разтворен в нея калиев перманганат или билкови екстракти от невен, лайка или биденс;

• Редовно внимателно измиване на външните полови органи с разтвори на борна киселина, калиев перманганат и с екстракт от лайка;

• Промивка с антисептични разтвори и противовъзпалителни свещички;