Защо утре няма да дойде никога

Мария
Написана от Мария май 16, 2015 10:18

Защо утре няма да дойде никога

Доста разпространено явление в живота на съвременния човек е това как „аз ще направя това утре“.

Ето, например Иван има някаква работа и е планирал да я свърши днес и е важно да го направи. Възможно е това да е бизнес задача, нещо за личностното му развитие. И денят вече отива към своя край и започват да му се прокрадват мисли, че ще направи това.

Познахте ли себе си?

Вероятно това се случва и с вас доста често. Тоест ние поставяме за цел през деня да свършим много различни задачи и в неговия край ние си позволяваме да се отпуснем, мислейки си, че именно днес няма да можем да успеем да свършим много задачи и ще ги направим утре.

Утре – това е дума, която е измислена от хората. Защото такова понятие като „утре“ принципно няма. Когато при нас е нощ, в друга част от земното кълбо е ден. Получава се така, че общоприетото понятие „утре“ чисто и просто не съществува. Има само „сега“!

И ние, говорейки за утре, подразбираме, че ще отложим работата с 12 часа. Лягаме да спим и мислим, че сме отложили нещо, което сме планирали за утре. Въпреки че ние отлагаме тази работа още с минимум 15-20 часа.

И ако това продължава системно, то ще има и неща, които ние ще сме отложили за утре и за вдругиден. Така ние сме отложили необходимият ни резултат с 30-40-50-60 часа. А е напълно възможно да имаме задачи, при които се отклоняваме от планираното със 100 часа.

Получава се така, че когато ние смятаме да отложим нещо за утре, по-добре е просто да си кажем, че ще просрочим тази дейност с 35 часа. Не си казвайте „аз ще го отложа и всичко ще бъде отлично“. Защото вие ще загубите цял ден и половина, който бихте могли да разходвате за множество полезни задачи.

Това не означава, че не трябва да лягате да спите, винаги да работите усърдно и винаги да затрупани от работа. Това не е правилният подход. Много често ние отлагаме елементарни задачи, с които можем да се захванем и да свършим веднага. Но твърде често ние решаваме да отложим това за утре.

И ако ние правим постоянно това, то после се учудваме откъде е дошло такова голямо количество несвършена работа и как сме успели да допуснем тя да се натрупа. Поради това е по-добре да разглеждаме извинението „аз ще направя това утре“ в контекста на справедливото просрочване във времето.

По-добре е честно да си кажете, че ще свършите отложената работа минимум след 30 часа. Или дори повече, тъй като отлагането има свойството постоянно да се увеличава. Просто е нужно за себе си да осъзнаете, че няма такова понятие утре и вдругиден. Има само нощ и ден.

Но ако имате някаква цел, ако имате някакъв списък с важни задачи, е по-добре да кажете на себе си, че ще загубите скъпоценно време, ако отложите работата за утре. А времето е пари, както се казва. Времето – това е най-скъпоценният наш ресурс.

Затова сега си вземете списъкът със задачи за деня или ако нямате такъв веднага нахвърляйте набързо какво е важно да направите днес. След това погледнете какво имате да правите днес и го свършете. Не просрочвайте планираното за утре.

Мария
Написана от Мария май 16, 2015 10:18
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи