Доста разпространено явление в живота на съвременния човек е това как „аз ще направя това утре“.
Ето, например Иван има някаква работа и е планирал да я свърши днес и е важно да го направи. Възможно е това да е бизнес задача, нещо за личностното му развитие. И денят вече отива към своя край и започват да му се прокрадват мисли, че ще направи това.
Познахте ли себе си?
Вероятно това се случва и с вас доста често. Тоест ние поставяме за цел през деня да свършим много различни задачи и в неговия край ние си позволяваме да се отпуснем, мислейки си, че именно днес няма да можем да успеем да свършим много задачи и ще ги направим утре.
Утре – това е дума, която е измислена от хората. Защото такова понятие като „утре“ принципно няма. Когато при нас е нощ, в друга част от земното кълбо е ден. Получава се така, че общоприетото понятие „утре“ чисто и просто не съществува. Има само „сега“!
И ние, говорейки за утре, подразбираме, че ще отложим работата с 12 часа. Лягаме да спим и мислим, че сме отложили нещо, което сме планирали за утре. Въпреки че ние отлагаме тази работа още с минимум 15-20 часа.
И ако това продължава системно, то ще има и неща, които ние ще сме отложили за утре и за вдругиден. Така ние сме отложили необходимият ни резултат с 30-40-50-60 часа. А е напълно възможно да имаме задачи, при които се отклоняваме от планираното със 100 часа.
Получава се така, че когато ние смятаме да отложим нещо за утре, по-добре е просто да си кажем, че ще просрочим тази дейност с 35 часа. Не си казвайте „аз ще го отложа и всичко ще бъде отлично“. Защото вие ще загубите цял ден и половина, който бихте могли да разходвате за множество полезни задачи.
Това не означава, че не трябва да лягате да спите, винаги да работите усърдно и винаги да затрупани от работа. Това не е правилният подход. Много често ние отлагаме елементарни задачи, с които можем да се захванем и да свършим веднага. Но твърде често ние решаваме да отложим това за утре.
И ако ние правим постоянно това, то после се учудваме откъде е дошло такова голямо количество несвършена работа и как сме успели да допуснем тя да се натрупа. Поради това е по-добре да разглеждаме извинението „аз ще направя това утре“ в контекста на справедливото просрочване във времето.
По-добре е честно да си кажете, че ще свършите отложената работа минимум след 30 часа. Или дори повече, тъй като отлагането има свойството постоянно да се увеличава. Просто е нужно за себе си да осъзнаете, че няма такова понятие утре и вдругиден. Има само нощ и ден.
Но ако имате някаква цел, ако имате някакъв списък с важни задачи, е по-добре да кажете на себе си, че ще загубите скъпоценно време, ако отложите работата за утре. А времето е пари, както се казва. Времето – това е най-скъпоценният наш ресурс.
Затова сега си вземете списъкът със задачи за деня или ако нямате такъв веднага нахвърляйте набързо какво е важно да направите днес. След това погледнете какво имате да правите днес и го свършете. Не просрочвайте планираното за утре.
