Защо всъщност не сте толкова умни, колкото си мислите

Мария
Написана от Мария ноември 26, 2015 10:16

Защо всъщност не сте толкова умни, колкото си мислите

Мечтаете да станете експерт в една или друга област? Бъдете внимателни – големите знания повличат след себе си множество проблеми. Основният от тях е тесногръдието, присъща за специалистите. Как възниква този противоречив ефект, с какво той ни застрашава и как да се борим с него?

Изследванията показват, че тясната специализация води до това, че човек става не толкова креативен и по-голям инат.

Специалисти от един от университетите на Чикаго провели експеримент, в който на участниците били задавани елементарни въпроси, отнасящи се до определена тематика.

Това било направено по начин, че участниците да се почувстват все едно са изключително запознати с определен предмет. След това учените направили оценка на откритостта и обективността на техните съждения.

Заключението на изследователите било неочаквано – колкото по-уверени сме в знанията си в една или друга сфера, толкова по-затворено и еднотипно мислим.
Доктор Виктор Отаги нарекъл този ефект „придобит догматизъм“.

Когато индивидът оценява себе като експерт, то той също започва да си мисли, че получава привилегия да мисли и да действа по-догматично.
От една страна това изглежда повече от логично.

Ако вие прекарвате много време в изучаване на определен предмет, придобивайки знания и опит, вие се чувствате по-уверено. Това е не само очаквано, но и оправдано. Как бихте се чувствали, ако отидете на лекар, който не е уверен в собствените си знания и постоянно сменя гледната си точка.

Ние по-често се вслушваме към догматичните и силовите методи на изразяване на мислите, а това означава – по-скоро към експертите, отколкото към начинаещите.
Обратната страна на резултата на изследването, впрочем, изглежда напълно нелогична.

Така например, забелязва се чувство на отпускане и успешност, което най-често изпитват експертите и то стимулира в нас откритост и мащаб на разсъжденията.

Когато работата стигне до адаптация на знанията, то тогава експертът има значително предимство. Той е способен да оценява получената информация и умело да я внедрява в съществуващата парадигма.

Илюзия за знания

В експеримента, който коментирахме по-горе, проблемът бил, че участниците не били всъщност експерти в нито една област на познанието. А учените просто им позволили да се чувстват така, създавайки им илюзия за професионализъм.

Но това било достатъчно, за да изменят обичайния модел на поведение и мислене.

Поради тази причина е напълно възможно много от нас да страдат от подобна илюзия в ежедневието. Това е много опасно, тъй като създава усещане за всезнание и измамна увереност. Новакът, имайки малка представа за конкретния предмет, той още не разбира колко информация му предстои да узнае.

Макар и той да не е готов да нарече себе си експерт по някакъв въпрос, е готов да каже, че му остава малко, за да достигне до това ниво. Всъщност той не си и представя колко много още му предстои да научи.

Какво е важно да се направи в такъв случай?

Какъвто и да сте – начинаещ или експерт – помнете, че сте склонни да подценявате или да надценявате знанията си. Най-безопасно е да поддържате в паметта си тезата, че да знаеш, е добре и да не правите от получената информация основа за съмнение, модел на поведение или специфичен начин на мислене.

Мария
Написана от Мария ноември 26, 2015 10:16
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи