Мечтаете да станете експерт в една или друга област? Бъдете внимателни – големите знания повличат след себе си множество проблеми. Основният от тях е тесногръдието, присъща за специалистите. Как възниква този противоречив ефект, с какво той ни застрашава и как да се борим с него?
Изследванията показват, че тясната специализация води до това, че човек става не толкова креативен и по-голям инат.
Специалисти от един от университетите на Чикаго провели експеримент, в който на участниците били задавани елементарни въпроси, отнасящи се до определена тематика.
Това било направено по начин, че участниците да се почувстват все едно са изключително запознати с определен предмет. След това учените направили оценка на откритостта и обективността на техните съждения.
Заключението на изследователите било неочаквано – колкото по-уверени сме в знанията си в една или друга сфера, толкова по-затворено и еднотипно мислим.
Доктор Виктор Отаги нарекъл този ефект „придобит догматизъм“.
Когато индивидът оценява себе като експерт, то той също започва да си мисли, че получава привилегия да мисли и да действа по-догматично.
От една страна това изглежда повече от логично.
Ако вие прекарвате много време в изучаване на определен предмет, придобивайки знания и опит, вие се чувствате по-уверено. Това е не само очаквано, но и оправдано. Как бихте се чувствали, ако отидете на лекар, който не е уверен в собствените си знания и постоянно сменя гледната си точка.
Ние по-често се вслушваме към догматичните и силовите методи на изразяване на мислите, а това означава – по-скоро към експертите, отколкото към начинаещите.
Обратната страна на резултата на изследването, впрочем, изглежда напълно нелогична.
Така например, забелязва се чувство на отпускане и успешност, което най-често изпитват експертите и то стимулира в нас откритост и мащаб на разсъжденията.
Когато работата стигне до адаптация на знанията, то тогава експертът има значително предимство. Той е способен да оценява получената информация и умело да я внедрява в съществуващата парадигма.
Илюзия за знания
В експеримента, който коментирахме по-горе, проблемът бил, че участниците не били всъщност експерти в нито една област на познанието. А учените просто им позволили да се чувстват така, създавайки им илюзия за професионализъм.
Но това било достатъчно, за да изменят обичайния модел на поведение и мислене.
Поради тази причина е напълно възможно много от нас да страдат от подобна илюзия в ежедневието. Това е много опасно, тъй като създава усещане за всезнание и измамна увереност. Новакът, имайки малка представа за конкретния предмет, той още не разбира колко информация му предстои да узнае.
Макар и той да не е готов да нарече себе си експерт по някакъв въпрос, е готов да каже, че му остава малко, за да достигне до това ниво. Всъщност той не си и представя колко много още му предстои да научи.
Какво е важно да се направи в такъв случай?
Какъвто и да сте – начинаещ или експерт – помнете, че сте склонни да подценявате или да надценявате знанията си. Най-безопасно е да поддържате в паметта си тезата, че да знаеш, е добре и да не правите от получената информация основа за съмнение, модел на поведение или специфичен начин на мислене.
