Изпълнение на пиано на любима песен или на пиеса, побеждаване на тенис на добър наш приятел, усвояване на нова професия – подобни желания има всеки един от нас.
Умората от еднообразието, стремежът към промени са абсолютно нормални. Но за всеки един от нас е важно да разбира приблизително колко време ще му е нужно, за да достигне до определено ниво в новата дейност – за да не бъде любител, а поне на средно ниво или да стане професионалист.
Налага ни се често да слушаме за универсалното значение на 10 000-те часа. Сякаш е необходимо да отделим, за да се чувстваме в онова, с което сме се захванали като риба във вода.
Да кажем, 20 години, ще трябва да отделяме по 1,5 часа всеки божи ден и ще постигнем огромен успех и много добър резултат.
Да разгледаме мнението за 10 000-те часа по-внимателно.
Защо точно 10 000 часа са необходими
През 1973 г. американските учени Хърбърт Саймън и Уилям Чейс стигат до заключението, че на шахматист за достигане на ниво на гросмайстор, или на съпоставимо с него, може и малко по-ниско, трябва да изразходи от 10 000 до 50 000 часа за занятия.
Това съответства приблизително на 3 часа ежедневни занятия в продължение на 10 години.
По-късно психологът Джон Хейс изследва 76 композитори класици и установява, че най-добрите произведения са създавани от тях не по-рано от 10 години след първите им направени опити. Изключенията са няколко, но също са им били необходими около 8-9 години.
Всички при равни други условия
Журналистът Дейвид Епщейн разглежда въпросът от друга страна – всеки ли е способен за толкова време да постигне невероятни резултати? Разглеждайки изследването от 1993 г., проведено сред група китаристи, пояснява, че 10 000 часа, това е по-скоро средното време, а не минимум или максимум.
Следва обаче да се разбира, че по-талантливите хора по-ефективно използват времето от редовите ученици.
Освен това за разлика от хората на средно ниво, най-добрите посвещават на занятия повече време, отколкото това правят обикновените хора, на първите им харесва да го правят, затова и резултатите са по-добри.
В някои спортове пътят към успеха е по-кратък. Например, но това е свързано с по-малката привлекателност, и съответно почти пълната липса на конкуренция.
Друга е позицията на психологът Брук Макнамара, който смята, че важна роля играят генетиката и околната среда. За изследванията си той също използва китаристи, като ги разделя на 3 групи, съгласно тяхното ниво на майсторство.
Оказва се, че тези, които се представяли по-посредствено към 20-годишна възраст били прекарали около 6000 часа в тренировки. Средната група, тоест на средно ниво и най-добрите тренирали приблизително еднакво време – около 11 000 часа.
Когато достигаме до определено ниво и ставаме част от групата на професионалистите, то часовете тренировки престават да са от решаващо значение.
Всички, които свирят заедно, са с приблизително еднакво представяне. За преминаването към елитно ниво са важни и други фактори. Например, за шахмата са критични интелект и памет, а за атлетите функционирането на белите дробове и на сърцето.
Универсално число
Моцарт е бил идеален композитор, и едва ли някой ще го оспорва. Също е известно, че започва да свири на пиано и да съчинява музика още в ранна възраст. От тези предпоставки е лесно да се направи предположение, че на Моцарт му е трябвало малко време, за да постигне успех.
Най-ранна от световноизвестните композиции на Моцарт, това е неговата 9-та симфония, която е написал, когато е на 21 г. Към този момент той съчинява музика около 10 години.
Бил Джой – един от най-уважаваните в IT сферата, основател на Sun Microsystems. През 1971 г. той постъпва в Университета Мичиган.
По цели дни и нощи той програмира, когато компютрите не са били персонални, а са заемали цяла стая и са стрували по 10 000 долара. Юношата програмирал по 8-10 часа дневно, и дори често заспивал над клавиатурата.
Благодарение на упоритостта и постоянството Бил прекрасно усвоява програмирането за 5 г. Сумарно занятията продължават приблизително 10 000 часа.
Друг Бил, по-известен като Гейтс се ражда в богато американско семейство. През 1968 г. родителите на бъдещия директор на Майкрософт стават дарители на училището на техния син и купуват компютърен терминал.
Според съвременните представи това може да се нарече аналог на дистанционно работно място – учениците можели да работят от своето училище на компютър, който се намира на друго място.
8-мокласникът Бил и неговите приятели започват да се занимават с компютрите толкова, колкото и могат, тъй като не са имали ограничения във времето. Това е продължавало и през нощта.
Времето, за което Гейтс и неговите приятели успяват да се усъвършенстват е 5 години, да станат класни специалисти.
Това научно ли е
Засега правилото за 10 000 часа не е научно обосновано. От гледна точка на математиката, количеството на привежданите от авторите примери не са достатъчно, за да се говори за зависимост.
Освен това не е изключено влиянието на грешката на доминиращите, тоест недостатъкът на данни за неуспелите излиза като относително доминиране на успелите.
Това разпространено изкривяване в този случай се основава на това, че в повечето примери и особено най-запомнящите се от тях са именно за успешни личности.
Почти нищо обаче не знаем за тези, които са забравени от историята. И дори селекция на музиканти от неотдавнашни изследвания са статистически несъстоятелни.
Колко от съществуващите хора са прекарали 10 000 часа в изпълнението на някаква дейност, са опитали да усвоят нова професия, и не са постигнали успех, не е лесно да се прецени.
Това е обективно сложна за оценка величина и учените не знаят как да съберат тези данни. Необходима е голяма селекция от достоверни показатели, основани не на собствените усещания на запитаните, а на някои относително еднообразно проверявани факти.
Това се отнася както за оценка на количеството и часовете на обучение, така и за критериите за измерване на успех в една или друга област, с възможност за съпоставяне на плановете за успех като с равни.
За коректност на заключенията може да се обхване широк спектър от човешките дейности и професии, а не само спорт, музика и IT, дори и в цялото им многообразие.
Засега не е толкова просто да се установи колко средно време е необходимо за обучение, и всеки човек ли може да постигне успех. Но е ясно едно, чудеса не се случват, и няма смисъл да чакаме подходящото време.
Добрата професия и интересно хоби сами няма да се усвоят. Дори и да вярвате в собствената си гениалност и изключителност, което не е твърде вероятно, но е възможно, необходимо е да осъзнаваме, че за прилични резултати е необходимо малко да тренираме.
Има шанс да си пробием път към успех малко по-рано, а може и обратното, това да се случи малко по-късно. Ясно е едно – основата на всичко е труда, необходими са усилия, без да правим нищо, няма как да стигнем до никъде.
В началото, когато се захванем с нещо, може да ни се струва много трудно, но с времето нещата ще се проясняват, важното е да се опитваме да намираме мотивация.
Или може би по-лесният вариант е да си наложим в началото да се занимаваме с това, което искаме да постигнем, всеки ден по 1-2 часа или по-малко, колкото ни позволява времето, и така да си създадем навик.
Навикът ще ни доведе до напредък и до успех, така ако искаме да се захванем с нещо ново, да сменим работата, ще можем да го направим в обозримо бъдеще, например, за 2-3 години.
След като сме отделили време обаче, ще трябва да започнем от най-ниското ниво, но ще имаме възможност да получим шанс.
