Тези качества са истински бонус за зрялата възраст.

Родителите с по-ниски доходи не могат да си позволят да дадат на своите деца много – модерни дрехи, пътувания до екзотични дестинации, престижно платено образование и частни уроци.

Възпитанието в бедно, но любящо семейство има и своите предимства, и сега ще поговорим за тях.

Качествата, които притежават децата от бедни семейства

И така, децата, които са възпитавани в семейства със сравнително ниски доходи – около и под средните за страната, притежават следните качества.

1.Ценят искрените отношения

Родителите не разполагат със средства за скъпоструващи подаръци, затова те могат да дадат на своите деца най-скъпото – любов и време.

Вместо игри на компютърна конзола такива деца имат задушевни вечери с настолни игри заедно с мама и татко, братя и сестри или всички заедно. Покупките на сладкиши са заменени с домашни рецепти за бисквити и сладки.

Времето, прекарано със семейството, се превръща в един от най-топлите спомени за детството. Детето запомня не това какво има на трапезата, а как на нея стои цялото семейство.

В такава атмосфера децата растат с разбирането, че любовта не се измерва с подаръци, а добрите отношения в семейството не могат да се купят за пари.

2.Умеят да намират истински приятели

Малките деца умеят да поддържат приятелски отношения безкористно. С течение на времето много започват да действат на принципа, че щом друго дете има хубави играчки, тогава ще бъдат приятели с него.

А ако приятелството е просто така, то това означава, че то е истинско. Детето от бедно семейство по-добре от останалите усеща къде е фалшът и къде са истинските отношения. С течение на времето това усещане се превръщане в същинско разбиране как да се избират надеждни приятели.

3.Знаят как да пазят и ценят

Семействата с ниски доходи нямат възможност постоянно да обновяват гардероба на своите деца. Вместо това родителите ги учат как да пазят и да се грижат за това, което имат.

Навярно, затова децата от бедно семейство не биха рискували да сложат панталоните, с които ходят на училище, за разходка в гората. А когато тези деца пораснат учат и собствените си да пазят и да се грижат за собствените си вещи.

4.Бързо се адаптират към новите условия на живот

Детето от бедно семейство свиква да живее в не особено комфортни условия. Налага му се да се закалява и да се приспособява към обстоятелствата, за да оцелее.

Затова и такива деца в бъдеще по-лесно понасят премествания и смяна на работата.

5.Находчивост

Ограниченото количество средства принуждават семействата с по-ниски доходи да търсят по-евтини варианти за покупки или да се мине с това, което вече е налично у дома.

Налага се децата да преправят дрехите, които имат, за различни поводи, и затова се нуждаят само от фантазия, което пък ги учи на изкуство.

В зряла възраст стремежът да се намира изход от всяка ситуация се оказва изключително полезен навик.

6.Търпеливи

За да получи нещо, което иска, детето от семейство с по-ниски доходи трябва да чака голям празник като Великден, например. Затова трябва да се снабди с търпение.

Желаеш нещо сега? Няма да ти се получи, трябва да запазиш самообладание, много подходящо за зрялата възраст.

7.Внимателни към дреболиите

Когато на децата от по-заможните семейства купуват все нови и нови играчки, малчуганите от по-бедните продължават да изучават това, което имат. И намират детайли, на които не са обръщали внимание.

8.Умеят да съчувстват

Детето от семейство с ниски доходи знае цената на труда на родителите, на всякакви дреболии и на всяка стотинка. Затова в зряла възраст на тях им е много по-лесно да си представят сложна ситуация при друг човек.

9.Устойчиви на стрес

Ако не сме се родили със сребърна лъжичка в устата, тоест в кралско семейство, ще се налага да преодоляваме предизвикателствата на живота. Децата от бедни семейства много често се сравняват с еделвайси – красиви, силни и готови да издържат всякакви големи студове и пек.

10.Благодарност

Когато детето има много вещи и играчки, то всяка следваща се приема като нещо, което родителите му дължат.

Съвсем друго е, когато нуждаещо се от нещо дете получава това, което му е необходимо или силно желае.

Умението да изпитва истинска благодарност преминава от детската в зрялата възраст.