Както и всички други хора на планетата, и ние имаме успешни периоди в живота, а понякога целият свят е против нас. И може би не можете да търпите съвети от рода „помогни си сам”, но все пак понякога имате нужда от нещо, което да ви ободри.
В повечето случаи, за да се измъкнем от задънената улица, в която сме попаднали, може би ни трябва логическа бомба. Тази статия е нещо като ръководство, което работи, когато в живота ни се случва нещо, което не би ни се искало.
Някои ви пише негативни неща в коментарите? Някой иска да му върнете парите за продукт, над който сте работили няколко месеца? Уволнили са ви, от вас си е тръгнал клиент? В такива ситуации се връщайте винаги на тази статия.
Какво трябва да научим, за да побеждаваме
1.Хората постоянно се обиждат
Всички ние държим на своите убеждения. Обичаме да разказваме, колко широки са нашите възгледи, а сами се заяждаме или се сърдим на другите за дребни неща. Например, на някои шофьори, които карат бавно и правят задръствания, и за тях градските улици трябва да бъдат разширени с по още едно платно.
Дразнят ни и 70-годишните йога инструктори, които през първите 45 минути разказват за смисъла за живота, авторите, които постоянно спорят в интернет.
Още по-досадни типове са тези, които се разправят в коментарите в социалните мрежи или постоянно публикуват и буквално задръстват новинарската лента.
Трябва да приемем факта, че някой може да е недоволен от това, което сме направили. И това все ще се случи някога.
Това не означава, че е необходимо да спрем да се занимаваме с това, което сме правили досега. Просто да не се изненадваме, когато някой ни съобщи, че се е обидил.
2.Ако някой се е обидил, тогава ни е забелязал
Преди да изпадаме в униние от това, че някой е хвърлил огромно количество кал по нас, да съобразим, че този човек е отделил време и го е изразходил, за да ни съобщи своето мнение.
Намерил ни е, забелязал ни е и оценил продукта, който сме направили. Да, той ни ненавижда. Но ние сме му отнели от времето, за да ни обясни колко ни ненавижда.
Дори и ние нищо да не отговаряме, а ние не сме и длъжни, това означава, че сме победили. Той не желае да знае нищо за нас, но въпреки това ни е обърнал внимание. И след това ако някой изрази недоволство това е максимумът, който може да се случи.
Животът продължава, Земята все пак се върти, някой се е обидил, а ние сме станали по-умни.
По-неблагоприятният сценарий – някой се оплаква от нас публично. Това не е толкова страшно, защото хора обръщат внимание само на това, което ги касае лично. Затова и обществените сензори и новинарските ленти в социалните мрежи бързо ще забравят за нас.
Побъркваме се, мислейки си, че ни ненавиждат.
Особено когато правим нещо за хора и го пускаме в интернет. По-добре да си мислим, че засега няколко души ни ругаят, останалите мълчаливо свалят това, което сме създали. Или дори купуват, че дори нещо още по-хубаво.
3.Когато не ни забелязват – това е лошо, но такава е ситуацията
Ако никой не ни ненавижда, то тогава има за какво да се потрудим. Ако вниманието ни е необходимо за увереност, чувство за собствена значимост, трябва да разберем, че няма как да го получим мигновено.
Хората, на които самите ние обръщаме внимание, някога са били на нашето място, те са работили много, за да започнат останалите да се вслушват в тях.
И още – ако никой не гледа към нас, то тогава сме наистина свободни. Можем да танцуваме по долни гащи, да пишем по масата за себе си. Да се обвиняваме, сякаш сме се върнали от разпродажба на нецензурни думи. Да намерим себе си. Да не е обаче по начина, който го правят порасналите хипита, а тези, които помагат за отделяне на важните неща от неважните.
Правете нещо, защото така ни се е приискало. Да поставим фундамента на увереността, който скоро ще дойде.
4.Хората обичат да ни осъждат
Страхът ни кара да се безпокоим за това, което ще помислят другите. Въпросът е дали ще ни обсъждат, дори не трябва да се повдига, защото те ще го правят задължително. Хората обичат да се правят на съдии за постъпките на другите, но пък присъдите, на които на тях им постановяват ги плашат.
Да погледнем на нещата от следния ъгъл – ако направим или не направим нещо, все ще ни осъждат. Дори и да се боим и да не направим изобщо нищо, няма да получим порция критика.
А ако няма разлика, то трябва да се захванем с нещо? Така дори и самите ние да се критикуваме, то ще ни стане по-леко да спим нощем. А всички останали, които се опитват да ни уязвят, тях спокойно можем да изпратим на едно друго място.
За нас трябва да е важно какво ще кажат другите, но е опасно да оценим чуждото над своето собствено.
С намаляване на важността списъкът трябва да бъде такъв:
- Мнението ни за самите нас;
- Нечие мнение за нас.
Между първата и втората точка трябва да има огромно разстояние.
5.Осъждането и уважението са различни неща
Осъждането и уважението – това не е едно и също. Хората могат да си мислят, че сме излишно заядливи, но да ни ценят високо. Хората могат да са абсолютно несъгласни, но да признават заслугите ни.
И обратното. Могат да ни смятат за приличен и приятен човек, но изобщо да не ни уважават.
6.Ако уважаваме себе си и другите ще ни уважават
В свят, в който всеки е готов веднага да ни обиди или да ни осъди, да уважаваме себе си, е изключително трудно.
Да определим първо за какво искаме да уважаваме себе си, а другите скоро ще започнат да правят същото. Това е, защото хората се държат като овце в стадо.
Те виждат как някой действа по определен начин, и започват да го повтарят, както правят някои домашни любимци.
И ако уважаваме себе си, то има голям шанс и останалите също да започнат да го правят.
7.Самоуважение и самоувереност – различни понятия
Самоуважението означава точното знание, което сме готови да направим и за което не сме готови. Това са честта и достойнството ни. Това е линията, която чертаем, за да разберем своето място в живота и да оценим какво сме направили.
Самоуважението не дава привилегии и допълнителни права.
Самоувереността – това е, когато мислим, че някой е достоен за нещо. Заслужаваме само самоуважение и адекватна самооценка на околните. За да постигнем останалото, е необходимо себеотдаване.
И дори тогава не всичко може да стане така както поискаме.
Наглостта – това е най-бързият начин да загубим самоуважение. Светът не се върти около нас самите. Не заслужаваме нищо, което не сме спечелили. Необходимо е да започнем от малкото и да растем, влагайки в развитието.
Не можем просто така от нищото да станем богати и известни, светът не работи така, и това може би е най-хубавото, че за всичко трябва да бъдат положени усилия.
Пътят към добрия живот, това е много да се работи, да бъде умни, внимателни и великодушни. Единственото, което може да е под достойнството ни е, да не работим.
Самоуважението не означава, че си заслужил нещо или това, че сме по-добри от другите. Това не означава, че можем да си позволим да не рискуваме, както всичко правим и да не се интересуваме, до какво ще доведат тези действия.
8.Този, който не ни уважава, не ни е нужен
И така, зареждаме се със самоуважение. И разбираме, че самоувереността – това е нещо ненужно. И някои хора все още не искат да ни уважават.
Най-добрата реакция към тези хора е следната – докато не ни пречат, то по-добре да не им обръщаме внимание. Те няма да ни подкрепят в работата и няма да ни помогнат да станем по-добри.
Да се избавим от тях толкова бързо и тихо както това е възможно. В противен случай те като мъртъв товар ще висят върху нас и ще ни пречат да се движим към победата.
Докато те ни навредят, то по-добре да не обръщаме внимание. Хората, които не ни уважават, дори не трябва да бъдат допускани близо до собствения ни живот.
9.Нужни ни само тези, които ни уважават и ценят
Ако изключим от живота си троловете и хейтърите, в света остават 2 категории хора – които не знаят нищо за нас и които ни ценят.
Първите могат да не се отчитат, засега не е необходимо да се завоюва вниманието на аудиторията. Тогава ще им се наложи да разберат за нашето съществуване.
Вторите – това са нашите хора. Най-важните за нас планетата. Те не просто не ни обръщат внимание, те се интересуват. Към тях трябва да се отнасяме както към членовете на кралското семейство.
Когато работим за тях, бидейки щедри с тях, те ще знаят как ги ценим.
10.Уверени могат да са и срамежливите
За да бъдеш уверен в себе си, не е нужно всеки да знае за теб. Понякога най-увереният в стаята може каже само 3 фрази за цялата вечер. Но когато той говори, всички останали спира да правят това, което досега и слушат.
Увереният човек – това не е този, който скача по сцената, крещейки от баналност и размахвайки с ръце. Всеки в определен момент е изпитвал неувереност.
Увереният човек може да бъде тих, сдържан и знаещ, когато е необходимо да забави темпото.
11.Не се вълнувай така, сякаш е края на света
Стресът и вълненията – това е ежедневната действителност.
Ако си хабиш нервите за всичко и за всички, скоро ще останеш съвсем без тях или още по-лошо, няма да ни остава никакво време, обстоятелствата ще управляват живота ни.
Ако твърде често обръщаме внимание на нещо неважно, то това е сигнал, че с твоя живот не всичко е наред. Трябва да търсим идеи и хора, които са достойни за твоите нерви.
Да не губим време за дреболии, които не можем да контролираме, и на хора, които не го заслужават.
Например, за тролове и хейтъри. Ако го правим, заради дългата опашка на касата в магазина, ще си съсипем настроението, не си заслужава, по-добре да опитаме да медитираме.
Ако можем да задържаме своите емоции да трупаме запаси, то тогава ще има за какво да реагираме. Пазете своите нерви.
12.Да се вълнуваме за важните неща
Когато нещо или някого наистина има значение, можем да изразходим няколко нервни клетки. Да раздаваме емоции, когато това ни е необходимо, в противен случай те ще се обезценят и се превръщаме в циници.
Обикновено съществува много малка група от хора и идеи, заради които си заслужава да рискуваме. И за тях е добре да сме готови да изразходваме вълнения, за да трупаме запас както например, мечките за зимата.
13.Спокойствието и апатията не са едно и също
Апатията и безразличието, което чувстваме по отношение на важните неща. Спокойствието, това е умението да не отдаваме значение на нещата, които не са го заслужили. За това трябва да се размишлява, и това е нужно да се разбере.
Спокойствие – това е свойство на характера, което наподобява сила на волята. Апатия – това е липса на чувства.
14.Величието идва, когато нормално се отнасяме към глупостта
Никой не знае какво правим.
Експертите, идейните лидери, които изглежда, имат всичко на този свят, трябва да отчитат твърде много мнения, за да решат какво ще доведе до успех и какво не.
Основната разлика между успешни и неуспешни е в това, че първите си вадят поуки, когато нещо не сработи, правят промени и продължават, докато не сработи.
15.Колкото по-малко очакваме, толкова по-успешни ставаме
Да не започваме да правим нещо, защото искаме да получим възнаграждение. Да започнем, защото искаме да правим нещо. Това е все едно да започнем да пишем книга, защото искаме да издадем бестселър, никой не може да ни гарантира такъв резултат.
Да пишем книга, защото искаме да пишем. С такъв подход, независимо от поставената задача, ще изпълним поставената задача.
