Липсва ни настроение, боли ни глава, измъчва ни тревога, стрес, страх? Просто трябва да отидем в гората и да прегърнем дърво. Това укрепва здравето ни и помага да открием в себе си нещо невероятно, творческо, непознато преди изобщо.

Защо да разговаряме с дървета и как правилно да се отнасяме с природата

Друиди, келтски жреци, вярвали в целебната сила на дърветата. Те провеждали обреди до свещения дъб, молили го да им подари сила. Даоиските мъдреци съветвали да се медитира в гората.

Те смятали, че дърветата дават сила и отнемат отрицателната енергия. Днес с внимание се отнасяме към опита на древните – за дендротерапия, метод на лечение на душата, който се основава на полезните свойства дърветата говорят, дори и някои учени.

Възможно е и вие самите да сте забелязали, че разходката в гората повдига настроението, а някои дървета, сякаш ни притеглят – приятно е да ги докосваме, да вдишваме техния аромат.

Не са малко тези, които вярват, че когато прегръщаме дърво, докосвайки се до него, можем да излекуваме душата и тялото.

Поддръжниците на друидизма – духовно движение призовават към единение не само с дърветата, но и с природата като цяло.

В Япония се смята, че за крепко здраве са достатъчни 250 часа на година да се прекарват в гората.

За да се заредим с енергия, трябва да прегръщаме крепки, здрави дървета. Също така там практикуват синрин-йоку, така се наричат дългите разходки в гората.

Различните дървета влияят на психическото и на физическото здраве по различен начин. Има дървета-донори и такива вампири – едните нещо ни дават, другите ни отнемат.

Към първите се отнасят – бор, кедър, бреза, липа, клен. Общуването с тях тонизира помага за намаляване на стреса, за облекчаване на състоянието при депресия.

Към вторите се отнасят трепетлика, топола, ела. Те извличат негативната енергия. С тяхна помощ можем да се избавим от тревожни мисли, маниакални идеи.

Смята се, че енергетиката на растенията работи напълно рано сутрин. За презареждане е необходимо да се разхождаме покрай дърветата, които са от южната страна, а за намаляване на тревогата – от северната.

В условия на пандемия за възрастните се препоръчва да прегръщат дървета, и то по-добре такива, които растат дълбоко в гората.

Наподобяват акумулатори, които чрез корените и короната се хранят със силата от земята и слънцето, а след това щедро споделят натрупаната енергия с човека, ако разбира се, правилно им се помолим.

Новите преживявания променят представите ни

Природата ни дава жизнена енергия, променя емоционалното и физическото ни състояние. Както и всички ние, които сме на земята, се състоим от 5 стихии.

Природата е девствена, разумна. Тя е любяща, няма желание да ни навреди. И когато хората се докосват, взаимодействат с нея, те сякаш се включват към нея като източник на сила и вдъхновение, усещат тази доброта, връщат се към творчеството, забавят темпото.

Някои психолози работят с дърветата в гората. Една от техните методики са осъзнатите разходки със завързани очи. Опитът, получен при такъв сеанс кара човек да промени себе си и представите си за света.

Контактът с природата се усеща физически – топлина в пръстите, в корема. Това се случва с всички. По време на осъзнати разходки започваме да чувстваме миризми, вкусове, докосвания.

Всеки обект в гората може да се превърне в терапевтичен. Дървета, храсти, гъби, камъни помагат да открием в себе си способности, които в миналото са били скрити.

Появява се способност на допир да определим кое дърво е живо и кое мъртво, да разберем кои дървета отнемат енергия и кои дават.

Гората – това са не само дървета. Това са извори, ручеи, поляни с цветя, ягоди и гъби, птици, животни, насекоми. Това е и вятърът, който може да раздвижи листата или клоните.

Разходките в гората наподобяват осъзната медитация. Из гората можем да ходим 2 часа, а сякаш са изминали само 10 минути. Много неща могат да изплуват в подсъзнанието ни, от миналото, дори от периода преди раждането.

Човек премахва преградите пред себе си и се връща в света с отворени очи.

Как дърветата могат да ни излекуват

С подобни практики се разрешават физиологични, психологически проблеми. Укрепва се имунитета, променя се отношението към негативните събития. Появява се осъзнатост и отговорност. Създават се нови невронни връзки, нови отношения със света.

Ако нещо се случва в живота, човек започва да възприема всичко по-спокойно, приема случващото се. Да губи време и енергия в негативни мисли. На това ни учи гората.

Понякога се прилага и друга практика „Дървото като човешки образ”, която се състои от няколко етапа. Първият е свързан с телесна терапия, при която се превръщаме в дървета – движим се по определен начин, като узнаваме много неща за себе си.

Също работим с метафорични карти, изображения на дървета, общуваме с тях в гората. Търсим своето дърво, което ще ни дари сила, за да почувстваме, че природата ни пази и защитава.

Препоръчително е разходките в гората да ги правим насаме, на тишина, като правим съзнателни стъпки, наслаждавайки се на природата, с визуални и тактилни усещания.

Ако сме с някого в гората, е по-вероятно да разговаряме с него, а това ни разсейва от целта, която ни е накарала да дойдем в гората.

Повечето хора предпочитат да не са сами в гората, а да са с някого там, тъй като това място се обитава и от диви животни, срещата, с които може да е опасна.

Горите, които са в близост до градовете, обикновено са по-безопасни, но въпреки това може би останалото у нас още от детството убеждение, че ходенето на такова място крие рискове, си остава водещо и затова предпочитаме да сме там с някого.

В такъв случай решение е да не се отдаваме на разговори или на мисли за други неща, а просто да си помълчим. Това ще ни помогне да се успеем да извлечем максимум полза от пребиваването си в гората.

По-добре разходка в гората, отколкото прегръщане на дървета

Разбира се, не трябва да се отива и към крайности, тъй като хората сме така устроени, че съвсем неусетно се вманиачаваме.

Прегръщането на дървета отстрани изглежда, сякаш този, който го прави съвсем не е наред, предполага се, че има проблеми с психиката.

Затова ако ви притеснява какво ще си кажат хората, когато им споделите или случайно ви видят какво правите, по-умереният вариант е само да се разхождаме в близката гора или през почивните дни да се разходим за няколко часа в горска местност.

Не е задължително гората да е тази, която е непосредствено до населеното място, в което живеем.

В коя гора да се разхождаме

Ако предпочетем да направим преход някъде по-далеч от града или селото, където е постоянното ни жителство, то следва да съобразим, че трябва да отделим поне няколко часа за пътуване на отиване и връщане.

Това от своя страна е свързано с предварителна подготовка и организация, което може да ни се стори изтощително, но определено си заслужава.

Повечето населени места имат в близките си околности горски местности, затова е добре поне веднъж седмично да се отбиваме там, и да прекарваме известно време сред дърветата, като се опитаме да забравим за ежедневните проблеми, за да можем наистина да усетим енергията на гората.

Това ще ни помогне бързо да изчистим ума си от негативните мисли, които са го завладели, и ще се чувстваме по-енергични и жизнени.

На първо място, тази промяна с посещението на близката гора ще ни помогне да бъдем по-продуктивни в работата, а след това ще способства за положителни промени във всички сфери на живота ни.

Дори проучванията показват, че може да очакваме положителни промени във физическото здраве.