ᐉ 5 неща, на които могат да ни научат децата

Ние родителите постоянно учим на нещо своите деца – ние сме по-възрастни и по-мъдри и имаме житейски опит, който желаем да им предадем. Но често забравяме, че имаме какво да научим и от децата.

Ето няколко типични детски качества, които много не достигат на възрастните:

1. Любознателност

Децата живо се интересуват от всичко, което ги заобикаля. Първите обекти на тяхното любопитство стават собствените им ръчички, след това – играчките, битовите предмети, пръчки, листове, всевъзможни листчета с картинки.

Родителите е препоръчително да поощряват вродената детска любознателност, а не ги насочват към области, които те смятат за правилно.

Децата задават въпроси, наблюдават и именно така се развиват. Най-интересното е, че зрелите хора се развиват на същия принцип. Затова, за да можем добре да усвоим нещо, е необходимо първоначално много добре да се заинтересуваме от него, тоест да го почувстваме с душата си.

За съжаление, повечето от нас отдавна вече са се отучили да се увличат по нещо ново – нашата любознателност е погълната от ежедневната рутина.

А понякога ние просто мързелуваме – дори да поговорим със сина си или дъщеря си за картинките и книжките, и често мързелът ни пречи да потърсим отговорите на по-сложните детски въпроси.

2. Естественост

Винаги е приятно гледането на деца. Във всеки случай, тези от тях, които все още не са усвоили маниерите и гримасите и те са им са се превърнали в навик. Децата добре излизат на снимки, те винаги имат красиви усмивки и дори отрицателните емоции правят техните лица миловидни. Защо е така? Защото те не са забравили да бъдат естествени.

За съжаление, това умение при повечето деца се загубва с годините, а в замяна на това придобиват странни представи за „подобаващи“ маниери и интонации.

Често за образец се вземат шаблонните модели на поведение, които се популяризират в медиите – оттам и тълпите еднакво усмихващи се момичета и млади хора с еднаква походка. А тези, които желаят да са оригинални и се открояват от тълпата – се определят като ненормални.

Така или иначе много продължават да живеят в „образ“ и дълги години след края на пубертетния период. Хората в зряла възраст, които умеят да се държат естествено – подразбира се в добрия смисъл на думата, не са толкова много.

Поведението на жените почти винаги се ръководи от неудържимото им желание да бъдат харесвани, а болшинството от мъжете желаят да изглеждат мъжествено и всички заедно постоянно играят някакви роли. Това е нормално и е разбираемо, че абсолютната детска непосредственост в зряла възраст е обществено неприемлива.

3. Искреност

Децата не умеят да бъдат фалшиви, а на нас възрастните ни е много трудно да бъдем честни. Често ние влизаме в изкуствени отношения, където принудителните усмивки и фалшивите комплименти се превръщат в норма. Някои от нас, дори загубват способността си да се усмихват искрено и да казват истината в очите – приятна или не.