Децата едва започват да разпознават и да се учат да контролират своите емоции, затова те често се разстройват или изпадат в истерия, когато се възбуждат или разстройват.

Постоянна агресия при детето - какво трябва да се направи

Това обаче не означава, че всяко поведение на малкото дете е приемливо. Ако детето постоянно се държи агресивно по отношение на другите, това може да е признак на поведенчески проблем.

Децата могат да се държат така, защото чувствата ги владеят, те са наблюдавали такова поведение при някой от близките или са разстроени от нещо конкретно.

Във всеки случай продължаващите актове на агресия у детето не трябва да се игнорират, и ето 8 признака, на които трябва да се обръща специално внимание.

1.Физически актове на агресия

Така наречените физически актове на агресия при децата, например, удари, юмруци или хапане, обикновено достигат своя пик на честота към 2-годишна възраст.

Повечето деца демонстрират в някакъв момент такова поведение, но е важно да се съблюдава дали то не се превръща в нещо обичайно.

Ако детето ви започне агресивно да реагира на повечето ситуации и хора, това може да означава, че то проявява повече агресия, отколкото се смята за норма.

Обикновено това поведение отминава, когато детето получи забележка за държанието си и разбира, че неправилно.

Ако ви се струва обаче, че детето изобщо не иска да слуша обяснения, не реагира на правилата на поведение или не може да се контролира, може би с него се случва нещо по-сериозно.

2.Прояви на самоагресия

Дори и детето да не е физически агресивно по отношение на другите, то може да обърне това поведение срещу себе си под формата на самоагресия или самонараняване. Това е означава, че то много трудно се справя със своите емоции, и се чувства потиснато.

При децата самонаряването може да се проявява като самоухапване или драскане на тялото, удари с глава в креватчето или с юмруци по стените, които очевидно са болезнени.

Това поведение не следва да се игнорира, и можете да помислите за това да се консултирате със специалист за получаване на допълнителна информация. Но преди това е добре да се опитаме да разберем какви може да са причините за това поведение.

3.Разрушаване на обекти и увреждане на имущество

Родителите трябва да са притеснени не само за физическите актове на насилие по отношеие на другите. Ако детето започне да проявява агресия към предмети – да чупи, да троши, да разваля, това е още един повод за безпокойство.

Често детето може да счупи нещо по време на истерия, но след обяснение то трябва да разбере, че това е неправилно, и постепенно – не може да се очакват чудеса от малките деца, да се откаже от подобни постъпки.

Ако пък нещо подобно се случва всеки следващ път, помислете каква е причината – недостатъчно понятните обяснения и забрани, или нещо по-сериозно.

4.Постоянни крясъци, пищене

Малките деца са като цяло шумни, затова трудно може да се определи дали техните крясъци са нормално поведение или нещо трябва да провокира безпокойството ни.

Ако обичайната реакция на детето е повишаването на тона на гласа, особено ако е в спокойно състояние и благоприятна обстановка. Това може да сигнализира за това, че емоциите стават твърде ярки за самото него – и с това трябва да се работи.

5.Неконтролируеми гневни изблици

Децата от всички възрасти изпадат в истерии, но има определени признаци, на които родителите трябва да обърнат внимание, защото показват, че истериите не са нормални или могат да са част от по-мащабен поведенчески проблем.

Обърнете особено внимание, ако детето:

  • Причинява вреда само себе си;
  • Не може да се успокои;
  • Прави по няколко истерии дневно;
  • Или истериите са с продължителност повече от 30 минути;
  • Проявява враждебност по отношение на хората и/или предметите;
  • Изброявате 10-20 явни пристъпа на гняв на месец.

Ако по време на истерия на малко дете се проявяват един или няколко от тези признака, това може да е признак на синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност, повишена тревожност.

За сведение – учени от Университета на Минесота са доказали, че средната продължителност на детската истерия, колкото и безкрайна да изглежда за родителите, продължава около 3 минути.

След 10 минути повечето от децата от умора забравят изобщо за какво са плакали и са се дразнели, и се връщат към своите занятия.