Онколози от Медицинския колеж по медицина в Ню Йорк „Алберт Айнщайн” смятат, че крачкомерите дават възможност да се прогнозират резултатите от лечение на рак на белите дробове.
Повече движение, по-големи шансове за излекуване
Лекарите наблюдавали малка група пациенти, които са с диагноза рак на белите дробове и преминали през лъчева и химиотерапия.
По броя на изминаваните от тях крачки всеки ден те били разпределени в 2 групи – неактивни и с висока активност, като била отчетена и тяхната възраст.
Оказва се, че ефективността на лечението е пряко свързана с активността на болния.
По време на лечението са хоспитализирани половината от пациентите от неактивната група и само 9% от болните с по-висока активност.
След 18 месеца живи и здрави били само 10% от неактивните болни в сравнение с 60% от активните.
Година и половина по-късно оцелели 45% от неактивните онкоболни и 75% от групата болни от рак с висока активност.
Учените подчертават, че по време на лечението често активността на болните се понижава, и това води до негативни последствия, като се започне от необходимост от по-чести хоспитализации и се стигне до намаляване на продължителността на живота и ефективността на лечението.
Разходките сред природата важни при рак
Значим показател е намаляване на броя на изминатите крачки от 5000 на 2000 дневно. При това ниво на понижаване на активността следва да се обяснява на болните колко е важно да бъдат активни.
Предходни изследвания показаха, че за справяне с онкологично заболяване е важно човек да има достатъчно мускулна маса. А разходките сред природата се оказват изключително важни.
Вместо залежаване вкъщи и негативни мисли за бъдещето, по-добре навън, желателно сред природата в близкия парк.
Независимо от сезона, винаги човек се чувства по-добре, когато е навън, извън потискащата домашна обстановка.
Смяната на обстановката ободрява и сякаш дава стимул на тялото да се бори с болестта.
Прекарването на повече време на чист въздух създава по-добри условия на имунитета, при които повишава своята ефективност.
Това правило е универсално, не важи само за болни, но и за напълно здрави хора.
