Увереност означава очакване за позитивен изход. Това не е особеност на личността, а определена оценка на ситуацията и съответната мотивация. Ако сте уверени – ще сте и мотивирани, ще влагате време, сили и ресурси, упорито ще вървите към целта си.
Увереността сама по себе си не гарантира успех нужни са инвестиции и усилия. Но ако човек не е уверен, той изобщо няма да се захване за работа или твърде рано ще се предаде. Безнадеждността и отчаянието не подтикват към активни позитивни действия.
Нужно е да избягвате някои, образно казано, капани, които се загубва така необходимата за работата увереност.
1. Пораженчески начин на мислене – който мисли, че не може, той и не може. Британската шампионка по бягане на последната Олимпиада допуснала грешка и така се разстроила, че за следващото си състезание изобщо и не започнала да се подготвя.
Друг пример ръководители на компания не изпратили на известен международен деец покана за провежданото от ежегодно мероприятие, тъй като той не благоволил да им се представи.
2. Твърде далечните или прекалено амбициозни цели – ръководителите често се хвалят колко сериозни и дори велики цели те поставят пред своя екип. Но когато всички цели са трудни за постигане – увереността в себе рязко спада.
Разликата между далечното прекрасно бъдеще и днешният ден потиска и демотивира. Увереността се подхранва от малки, но чести победи, неголеми, но важни стъпки към целта.
Всяка такава крачка следва да се отбелязва, тя също следва да бъде обозначавана като цел. От победителя се изисква да мисли не само мащабно, но и „дробно“, тоест да предвижда и детайлите.
3. Прибързан триумф – нещастните отслабващи – избавил се от първите излишни килограми, страдалката или страдалеца отбелязва победата с шоколадова торта, отново наддава на тегло и от скръб отново се гощава с торта.
4. Навикът да правите всичко самостоятелно – маниерът да правите всичко без да се обръщате за помощ или да отказвате такава, ако ви се предлага също е вредна.
И в постоянно губещите екипи има супериграчи, но те са съсредоточени върху собствените си резултати, а не върху задачите на екипа като цяло. Неравенството между играчите и взаимните упреци предизвикват конфликти, в които така или иначе всички се оказват въвлечени.
Увереността на един ръководител нараства, ако той успее да повиши вярата във възможностите на всички членове на неговия екип и да създаде атмосфера, в които на всички ще им е по-лесно да успеят.
Давайки нещо на другите човек се чувства по-щастлив, започва да уважава себе си – това е потвърдено от множество изследвания.
5. Прехвърляне на вината – уверен се чувства само този, който отговорност за себе си. Даже и при тежки обстоятелства вие винаги ще имате възможност за алтернативни варианти за реакции и действие.
Можете да хленчите безкрайно, но, съсредоточавайки се върху минали неуспехи, едва ли ще укрепите увереността си в бъдеще.
Когато в една фирма започна да се прехвърля вината от болната на здравата, от увереност се лишават всички – и акционери и партньори. Увереността е локомотивът, който ни движи напред.
6. Прекомерна увереност – „правилната“ увереност е златната среда между отчаянието и самонадеяността. Не допускайте вашата увереност да ви подлуди. Самонадеяността развращава, тя ни кара да забравяме елементарните правила и да станем глухи за градивната критика на околните.
