Пълният работен ден от понеделник до петък е голямо изпитание за човек без значение на колко години е, но последните изследвания показват, че ако сте над 40, и работите повече от 25 часа седмично, в действителност вече когнитивните ви функции може и да са засегнати.
След следване на 6500 работещи в Австралия учените разкриват, че първите са имали най-добри умствени способности, когато са работили около 3 дни седмично, но ако повече, тогава се наблюдават отслабване на паметта и на когнитивните способности. Така че… някой иска ли да се обади да каже, че утре е болен и няма да ходи на работа?
Интересното е, че ако се работи и по-малко от 25 часа, това също се свързва с отслабване на умствените способности, което навежда учените на мисълта, че чрез работа може да стимулира мозъчната функция след навършване на определена възраст.
За да стигнат до това заключение, международен екип от изследователи поканили за участие 3000 мъже и 3500 жени над 40-годишна възраст, които били разпределени в 3 групи – в първата тествали способността за бързо запаметяване, във втората – способността за четене и запомняне и в третата – способността за усвояване на информация.
И в 3-те случая се установява, че около 25-30 часа работна седмица увеличава познавателните способности, отбелязва един от изследователите Колин Макензи от университет в Япония.
За когнитивните функции изобщо не е добре да се работи твърде много. В началото работата стимулира мозъчните клетки. Стресът, който работата поражда и на физическо и на психическо ниво в определен момент изтощава нервната система и се отразява на резултатите, постигани при работата.
Е как пък е възможно твърде дългото работно време всъщност да ни вреди? Изследването само показва връзката между работното време и производителността и не се анализира какво би могло да причинява тази промяна, така че е твърде рано да се говори какво причинява тези щети.
Но нивото на когнитивния упадък, свързано с дълги часове, прекарани в работа, е еднакво както при мъжете, така и при жените, и само продължителността на работното време би могла да обясни разликите, които показват участниците в тестовете.
Изследователите свързват това със стрес и липсата на сън.
Известно е от десетилетия, че нервното напрежение влияе на когнитивната функция чрез синтеза на хормона, и изследванията показват, че дори продължителният стрес може да стане причина за загуба на неврони в мозъка.
Липсата на сън има подобен ефект, и проучвания показват, че бялото вещество в мозъка може значително да се промени след една нощ на безсъние или прекалено малко сън.
В това изследване са използвани данни само за хора над 40-годишна възраст, така че със сигурност не може да се каже до каква степен продължителността на работния ден се отразява на продуктивността на младите.
Но учените били заинтересовани именно от тази възрастова група, тъй като обикновено над 40-годишна възраст повечето хора се грижат за деца и възрастни родители, което пък създава допълнително нервно напрежение и стрес, а и грижите за деца и родители е един вид друга работа, която също отнема от интелектуалния ресурс на човека.
Въпреки всичко това обаче и в най-развитите държави се наблюдава удължаването на работното време и изтегляне на възрастта за пенсиониране напред във времето.
