Човекът преживял инфаркт напълно ясно да осъзнае, че случилото се е случило, от онзи момент неговият живот се е променил коренно и той в никакъв случай не следва да забравя това.
Но струва ли си той да се обезсърчава от това? Не и хиляди пъти не! Сега е времето той да помисли най-накрая за себе си и да започне решителни действия, за да възстанови здравето си.
1. Съблюдаване правилен хранителен режим;
2. Съществено ограничение на употребата на готварска сол – прекомерният прием на натриев хлорид води до задържане на течности в организма. Това съединение лесно се натрупва в тъканите и способства за образуването на отоци и до появата на задух.
Какво количество може да приема човекът преживял инфаркт? Лекарите обикновено вземат решение за всеки отделен случай, но средно дневното количество натрием хлорид не следва да превишава 5-6 грама, тоест 1 чаена лъжичка без връх.
3. Нормализиране на телесното си тегло. Как да се постигне това? Най-добре е да ограничи количеството на мазни, пържени, солени храни, а също и захарни изделия. Между впрочем, вероятно повечето от нас са наясно колко вкусни ястия може да бъдат приготвени от плодове и зеленчуци.
4. Запазване на физически активни – упражненията могат да се провеждат в лечебно-профилактични заведение – поликлиники, кардиологичен диспансер или санаториуми под непосредствено наблюдение на лекар-специалист по лечебна физкултура както и самостоятелно по индивидуален план и при строг самоконтрол.
5. Отказ от тютюнопушене – пълният отказ от употреба на тютюневи изделия при болни, които са прекарали инфаркт на миокарда, способства за понижаване на вероятността от повторен сърдечен пристъп с 20-50%.
6. Своевременен прием на всички препарати, назначени от лекар и преминаване на съответните прегледи и изследвания.
7. Редовни прегледи при специалист – в периода след инфаркта е необходим постоянен контрол на функцията на сърдечно-съдовата система.
8. Ежедневен контрол на артериалното налягане и на пулса.
Инфарктът се развива вследствие на атерослерозата, която е резултат от прекалено високи нива на холестерола в кръвта. Поради това най-важното е да се изключи от хранителния режим или максимално да бъде ограничен приемът на мазнини от животински произход, които са най-много в колбасите, каймата.
Също така не се препоръчват бекон, шунка и други мазни пушени и непушени месни продукти. Освен това е важно да се изключат от хранителния режим кравето масло, мазните видове извара, мляко, кефир, а също и сметана и заквасена сметана.
Въпреки това всички тези ограничения в хранителния режим са един стандартен, но вече остарял подход за предотвратяване на развитие на атеросклероза или за последващ сърдечен пристъп.
В най-новите препоръки за здравословно хранене на населението на САЩ, изготвени от експерти към Американското аграрно министерство, не се съдържат препоръки за ограничаване на консумацията на храни, съдържащи холестерол.
Това се дължи на резултатите от повечето изследвания, проведени през последните години в тази област. От повечето проучвания се установява, приеманият с храната холестерол не оказва влияние на кръвните нива на липопроеините с ниска плътност, тоест „лошият“ холестерол, тъй като 80% от него се образува от черния дроб.
Друг пример за остарелите препоръки за предпазване от атерослероза е сметаната и заквасената сметана, които храни, въпреки че съдържат холестерол, в техния състав присъстват и фосфолипиди, които са естествени регулатори на кръвните нива на липидите.
