9 характерни симптома на параноидната шизофрения
Полезно

Какво представлява параноидната шизофрения?

Параноидната шизофрения е психическо заболяване, подтип на шизофренията, при което пациентът има налудности (погрешни и неверни вярвания), че един човек или няколко души са в заговор срещу него или срещу членове на неговото семейство.

Параноидната шизофрения е най-разпространеният подтип на болестта. Много често заболяването е придружено от слухови халюцинации - болните чуват неща, които не са истински.

В много случаи страдащите имат измамно чувство за величие, което ги прави да се чувстват много по-силни, влиятелни и важни, от колкото са те в действителност.

Човек с параноидна шизофрения може да прекара изключително дълго време в мисли как да защити себе си от несъществуващи преследвачи и опасности.

Обикновено хората с параноидна шизофрения имат по-малко проблеми с паметта в сравнение с хора, които страдат от други подтипове шизофрения. Това им помага да мислят и действат като личности много по-ефективно в различни ситуации от ежедневието.

Дори и така, параноидната шизофрения е хронично заболяване за цял живот. Възможни са усложнения и дори самоубийствени мисли и желания.

Въпреки това, с подходящото лечение и подкрепа, тези хора имат отлични шансове да водят живот с много добро качество.

Какви са признаци и симптомите на параноидната шизофрения?

Симптомът е нещо, което пациентът казва, че изпитва и усеща, а признак е това, което страничните наблюдатели и лекуващия лекар могат да видят. Например сънливостта може да е симптом, докато разширените зеници - признак.

Пациентът с параноидна шизофрения има относително чести моменти на налудност, които често са придружени от слухови халюцинации (чуване на неща, които не се случват) и нарушение на възприятията. Някои от нарушенията не са видими за околните и не са много популярни като симптом на това заболяване.

9 симптома на параноидната шизофрения:

1. Чуване на гласове, които не съществуват. Зрителни халюцинации не са изключени, но все пак са редки.

2. Заблуди - това са вярвания, в които няма истина. Тези вярвания съществуват само в съзнанието на болния и не могат да бъдат доказани с никакви реални доказателства. Пациентът може да вярва категорично в нещо, което другите хора определено виждат, че не е така. Пациентът би могъл например да си внуши, че негов съсед се опитва или иска да го отрови или убие по друг начин.

3. Тревожност - пациентът с параноидна шизофрения най-често преживява периоди на много висока тревожност.

4. Гняв - това емоционално състояние може да варира от нормална нервност и раздразнителност, която всички здрави хора също понякога изпитват, до силна ярост. Гневът може да повиши сърдечната честота, кръвното налягане и нивата на адреналин и норадреналин.

5. Пациентите с параноидна шизофрения често се отдръпват и изолират (физически и емоционално). Могат внезапно да станат дистанцирани и резервирани.

6. Агресия и насилие - агресията може да достигне до нива, в които се случват бурни и неконтролируеми изблици.

7. Понякога пациенти с това заболяване могат да започнат да спорят ожесточено с хора, с които иначе са в добри отношения.

8. Снизхождение - понякога страдащият може да си мисли, че знае неща, които никой друг не знае и не е осъзнал и по този начин да прояви снизхождение към околните.

9. Самоубийствени мисли и поведение - те могат да се забележат от околните чрез изявления от сорта на “Иска ми се да не бях се родил!” или “Иска ми се да съм мъртъв!”. Пациентът би могъл да отиде по-далеч и да се сдобие с оръжие, с което да се самоубие или пък да започне да трупа хапчета, с които да се отрови.

Други предупредителни знаци могат да бъдат:
- социално отдръпване;
- промени в настроението (макар че промените в настроението се свързват по-рядко с този вид шизофрения;
- обсебеност от мисълта за смърт, умиране и насилие;
- усещане на пациента, че е в капан и чувство за отчаяние;
- консумация на наркотици, лекарства и алкохол;
- промяна в навиците за хранене и сън;
- раздаване на вещи и принадлежности;
- сбогуване с хората по начин, сякаш няма никога повече да се видят;

Докато някои пациенти могат да имат очевидно за околните самоубийствено поведение и мисли, то при други хора това поведение може да е по-потайно. Предупредителните признаци могат да са по-ясно доловими, а понякога и напълно незабележими.

Какви са рисковите фактори за параноидна шизофрения?

Рисков фактор за дадено заболяване е нещо, което увеличава вероятността от развитие на това конкретно заболяване. Например, затлъстяването значително повишава риска от развитие на диабет тип 2.

Следователно, затлъстяването е рисков фактор за диабет тип 2. Рисковите фактори за параноидна шизофрения са едни и същи като тези за повечето други подтипове шизофрения, а именно:

- генетични фактори - в семействата, в които има случаи на шизофрения, има повишен риск от развитие на заболяването и при останалите. Ако сред роднините ви няма хора с параноидна шизофрения, шансът да развиете болестта е по-малко от 1 процент. Ако заболяването е налице при някой от родителите ви, рискът при вас нараства на 10 процента.

- вирусна инфекция - ако нероденото бебе в матката е изложено на вирусна инфекция, има по-голям риск от развитие на параноидна шизофрения.

- недохранване на ембриона - ако ембрионът е изложен на недохранване по време на бременността, след раждането човекът е изложен на увеличен риск от развитие на параноидна шизофрения.

- силен стрес в ранно детство - експерименти показват, че преживяването на силен стрес в ранна детска възраст може да доведе до развитие на шизофрения. В не малко случаи появата на болестта се предхожда от силни стресови преживявания.

Преди появата на други симптоми, хората обикновено стават с лош характер, нефокусирани и тревожни. Това може да навреди на взаимоотношенията с други хора.

В действителност е изключително трудно да се предположи дали дадена криза в отношенията с други хора е причина за болестта или кризата е резултат от проблемите в отношенията с други хора.

- травма в детството

- възрастта на родителите - при възрастните родители има по-голям риск от поява на дете с шизофрения в сравнение с млади родители.

- употребата на наркотични вещества може да бъде пшричина за поява на параноидна шизофрения при някои хора.

Лечение

Параноидната шизофрения е заболяване, което продължава през целия житейски път на индивида - това е хронично състояние. Пациентите с параноидна шизофрения се нуждаят от лечение на постоянна основа.

Дори когато симптомите изглежда са намалели, лечението трябва да продължи. Този период е изкушаващ момент за шизофренните пациенти и те често настояват, че са добре и не се нуждаят от повече помощ.

Лечението е едно и също за всички форми на шизофрения. Има вариации в зависимост от тежестта и вида на симптомите, здравето на пациента, неговата / нейната възраст, както и някои други фактори.

Възможностите за лечение включват лекарства, психотерапия, понякога хоспитализация (или частична хоспитализация), ЕКТ (електроконвулсивна терапия), както и обучение на професионални умения.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.53 49

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg