Абсцес на външното ухо – това е често срещан проблем. При това заболяване в областта на космените фоликули, мастните жлези и прилежащите към тях тъкани на външната слухова тръба или ушната мида се развива гнойно-възпалителен процес.
Тази патология се проявява с интензивно изразени местни възпалителни признаци. Като цяло не предизвиква никакви трудности в посока диагностика.
Абсцес на външното ухо - възможни усложнения без лечение
Но за правилния подбор на схема на лечение на болния човек, е необходима консултация със специалист по УНГ болести, направление за който се дава от личния лекар.
При поява на първи оплаквания се препоръчва да не се отлага, желателно е поне да се обърнем към личния лекар.
Абсцесът на външното ухо протича винаги с ярко изразена клинична картина, която включва болка, местни възпалителни признаци и общ интоксикационен синдром.
Това заболяване може да се лекува с помощта както на консервативни, така и на хирургични методи. Всичко зависи от това в какъв стадий човек е потърсил лекарска помощ.
Прогнозата при това състояние в повечето случаи е благоприятна. Изключение са случаите, когато на фона на гнойно-некротичен процес се стига до вторично увреждане на слюнчената жлеза, ушния хрущял или средното ухо.
При имунокомпретирани хора съществува вероятност от хематогенно разпространение на инфекцията с възникване на сепсис, вътречерепни усложнения и т.н.
Най-често абсцесът на външното ухо се локализират в областта на слуховата тръба. Ушната мида се засяга значително рядко.
Пик на заболеваемост - сред деца и тийнейджъри
Заболяването може да се развие при хора на всякаква възраст, но пикът на заболеваемост се пада на възрастовия диапазон от 10 до 19 години.
Хората в напреднала възраст в малко по-голяма степен са предразположени към формиране на този патологичен процес. Зависимост от пола не се проследява.
Възпалението е с инфекциозна природа. В преобладаващия брой случаи то се предизвиква от стафилококова флора или псевдономас аеругиноза. По-рядко болестотворните бактерии са стрептококи и някои други видове.
Изброените микроорганизми се отнасят към условно-патогенната флора. Те предизвикват развитие на възпалителен процес в областта на външното ухо само при наличие на предразполагащи фактори.
Възникването на абсцес на външното ухо се предизвиква от различни травмиращи въздействия. Най-често това се случва при използване на неподходящи за почистване на уши предмети, например, клечки за зъби и игли.
Още един предразполагащ фактор са понижените нива на имунна защита, например, на фона на преохлаждане, ХИВ-инфекции, имуносупресивна терапия, чести респираторни инфекции и т.н.
Хроничният гноен среден отит и някои ендокринни заболявания, например, захарен диабет, също повишават риска от формиране на това заболяване.
Механизмът на развитие на абсцеса е представен от първично внедряване на инфекциозна флора чрез кожата в областта на костните фоликули и мастните жлези.
На това място се формира възпалително огнище, съпровождащо се с образуване на инфилтрат. Постепенно възпалението се разпространява към околните меки тъкани.
Симптоми при абсцес на външното ухо
Първоначално присъстват симптоми като подуване и зачервяване на засегнатата област. Възпалените тъкани са втвърдени, усеща се силен сърбеж.
Постепенно нараства болковият синдром, който е достатъчно остро изразен характер. Разпространява се към шията и челната област.
Наблюдава се значително усилване на болезнените усещания по време на дъвчене. Ако гнойникът се локализира на ушната мида, болковият синдром е с по-умерен характер, и се определя предимно с пръсти.
Клиничната картина задължително се допълва със симптоми, сигнализиращи за обща интоксикация на организма. Те са представени от субфебрилна и фебрилна треска, слабост, главоболие и т.н.
Лечение на абсцес на външното ухо
Диагнозата се поставя въз основа на съпътстващи клинични проявления. За установяване на гнойното огнище следва да се проведе отоскопия.
При необходимост се назначава общ и биохимичен анализ на кръвта, бактериологично изследване на отделяното от ухото.
Абсцесът на външното ухо може да се лекува с помощта както на консервативни, така и на хирургични методи.
Обикновено се назначават антибиотици, кортикостероиди и местни антисептици. Антибиотици също най-често се прилагат за локално приложение, изключение са случаите,когато възпалителният процес се разпространява към други области.
Допълнително се назначават физиотерапевтични процедури, които ускоряват съзряването на гнойника. Ако консервативната терапия е неефективна, се прави операция.
