За жалост може би почти на всеки се случва поне веднъж в живота – някой наш близък да е в болница. Това може да бъде често изключително травмиращо не само за болния, но и за нас самите.
През главата ни минават хиляди въпроси: „Какво точно му е? „Защо нищо не ми казват?, „Кога ще го изпишат?“, „Какви ще са трайните последствия?“, „Кога ще се възстанови напълно?“ и т.н.
На въпросите не им се вижда края, а сякаш никой не ни забелязва. И никой не ни чува. Не ни смята за важни, а се занимава с нещо съвсем различно.
Това може да бъде доста изнервящо за един притеснен човек и да го напрегне в пъти повече от необходимото. А всеки, чийто близък има нужда от лечение е притеснен.
Независимо от причината за посещение – било то счупена ръка, навехнат крак, отравяне, сърдечни проблеми, прободни рани и какво ли още не – болничните преживявания са не просто неприятно усещане.
Там болният често се чувства сам и изоставен. Близките сме оставени настрана – на нас не ни е позволено нищо друго освен половин-часово свиждане веднъж на ден.
Лекарите изтъкват причината, че сме пречка за работата им, но това което те не взимат или няма как да вземат предвид е, че често болният има нужда не просто от физическа, но и от морална подкрепа.
А може би даже по-важна роля играе именно втората. В повечето случаи обаче е невъзможно да седим и да държим ръката на човека, важен за нас по време на престоя му там.
И да, въпреки че това е така, за да се оправи по-бързо, ние, близките му, се побъркваме сигурно повече от самия болен от притеснение, тревога и страх. И търсим начин да му помогнем.
Лошото е, че няма много такива, които да не представляват пречка за работата на лекарите. И все пак, има какво да направим, за да облекчим състоянието му поне с няколко идеи или ако не друго, да му покажем, че не е сам. А в такива моменти, това е много.
1. Осигурете му това, от което има нужда – телефон, дрехи, книги, любимата му храна (освен ако не е изрично забранена от лекарите), пари за всеки случай, дори и тоалетна хартия. Условията в болниците у нас определено не са най-добрите и това може да направи един болничен престой още по-кошмарен, отколкото трябва да е.
Също така, погрижете се за всекидневните задължения на близкия си – мобилният му оператор не го интересува факта, че е в болница, а че не си е платил сметките.
Да обясним на растенията му в тях защо не могат да бъдат поляти би ни отнело доста повече време, отколкото да ги полеем ние. Просто поемете това, което човека се налага да върши всеки ден. Бъдете сигурни, че ще ви е благодарен вечно!
2. Погрижете се за документацията – На пациента със сигурност няма да му е до попълване на болнични листове, докато лежи с 40 градуса температура. Погрижете се за нужната документация вместо него, платете престоя му, грижите за него, пък после ще му искате парите.
3. Помнете думите на лекарите – Когато е в съзнание, няма болен, който да не се интересува от това как вървят нещата, кога ще може да си тръгне и т.н.
Не е като докторите да минават да го осведомяват непрекъснато – те си имат друга работа. Затова слушайте внимателно какво казват, задавайте им въпросите, чийто отговори биха представлявали интерес за вас, ако вие бяхте на болничното легло.
4. Бъдете там за него – Това може да се постигне дори и чрез една половин-часова визита. Вие познавате най-добре човека си. Просто му покажете, че не е сам и когато има нужда от нещо вие ще сте там да му помогнете.
Това може да изиграе ключова роля за възстановяването му и укрепването на психиката му.
