Казват, че противоположностите се привличат. Навярно, затова е и толкова разпространена ситуацията, когато семейният съюз се създава от мек, отстъпчив мъж и строга взискателна жена.
Добро или лошо е това в контекста на възпитание на децата? Ще се опитаме да разберем.
Жената справедливо, предполагайки, че с възпитанието на сина трябва да се занимава предимно бащата, моли мъжа да поговори с провинилото се момче.
Този разговор трябва да е толкова сериозен, колкото и сериозно е провинението на детето. И какво вижда тя? Бащата бавно става от дивана и с пресипнал глас го пита защо е огорчило майка си.
Кой командва у дома?
Разбира се, ролите в семейството се разпределят различно. Но все пак, колкото и да променят, традиционната семейна йерархия, в която мъжът е главният, е най-хармонична.
Тъй като според природата мъжът е физически по-силен и издръжлив, той не става беззащитен в периода на бременността и кърменето на детето, по-малко е подложен на влиянието на емоциите и, обикновено по-рационално мисли.
Неслучайно повечето от религиите признават духовното старшинство на мъжа над жената и надделява неговата отговорност за семейството. Неслучайно всяка жена се нуждае от мъж, който да ѝ бъде каменна стена.
Разбира се, на всяка, с рядко изключение, майка ѝ се иска да бъде за децата добър и ласкав приятел при покровителство на строг, но справедлив член на семейството.
Да, и за децата, както твърдят психолозите, е важно да имат пред очите си пример за мъжка дисциплинираност, воля, взискателност наред с възможността във всеки един момент да се скрият под крилото на добрата и нежна майка.
Реалността е такава, че най-важното, а това означава, и по-взискателен става този, който поема върху себе си отговорността, и често това са жени, особено във въпросите, отнасящи се до възпитанието на децата.
Защо е толкова мек?
Причините за бащината толерантност по отношение на детските постъпки могат да бъдат много. Мекият характер на таткото може да се дължи на:
• Мързел и равнодушие;
• Егоцентризъм и личностна незрялост;
• Принципна незрялост – например, привързаност към либералния стил на възпитание;
• Липсата на собствена позиция, неумението да отстоява правотата си, и вследствие на това нерешителността;
• Все поглъщащата любов към детето, парализираща възпитателната роля на бащата;
Какво е лошото в това?
Много специалисти са единодушни, че традиционното разделение на родителските роли – когато таткото е строг, а майката разбираща, най-благоприятно влияе на развитието на детето.
Така например, психиатърът от Йелския център за изследване на психологията на детската възраст Кайл Прует, дори написал за това цяла книга с название „Партньорско родителство“.
Освен това повечето психолози настояват, че ако майката е авторитарна, това е еднакво неполезно, както за формиране на личността на бъдещия мъж, така и на бъдещата жена.
Все пак основната „функция“ майка е безусловно да обича своето дете и да му предава опитът на любовта, което не се съчетава особено добре с авторитарността.
Но ние с вас прекрасно разбираме, че ако в семейството не остане нито един възрастен човек, призоваващ околните към дисциплина, това неизбежно ще повлече след себе сериозни проблеми.
Какво може да се направи в тази трудна ситуация? Как да не се превърнете във фурия, ако имате плюшен мъж?
Изходът е и двата родители да се придържат към една линия на възпитание.
