Алекситимия – това не е болест, тъй като не е включена в Международния класификатор на болестите и се смята просто за особеност на нервната система на някои хора. Що за разстройство е това, и може ли да навреди?
Алекситимия – какво представлява всъщност
Названието на това състояние може да се преведе от гръцки като "Няма думи за емоции". Психиатърът Питър Сифнеос, предложил терминът, предполагал, че причината за разстройството се крие в неспособността на човека да описва или назовава изпитваните от него емоции.
С изучаването на проблема обаче се оказва, че това е само един от аспектите.
Алекситимията в съвременното разбиране – това е субклиничен феномен, при който човек може:
- Да не изпитва емоции, или да изпитва не всички;
- Да изпитва затруднения в разпознаването на собствените или чуждите емоции, а също и в тяхното описание;
- Не е способен да отличава телесните, физически усещания от емоционалните преживявания.
Последният аспект може да се илюстрира със следния пример. Добре известното усещане за пеперуди в корема, което изпитват хората при влюбване или други вълнуващи ситуации, човек с алекситимия може да интерпретира като чувство на глад.
Страдащият от алекситимия може да изпитва различни емоции, но да не умее да ги различава. Това води до объркване, и повечето такива хора са принудени да избягват ситуации, предизвикващи емоционални вълнения.
Алекситимикът може да се научи да демонстрира емоции, каквито се очакват от него, но вътрешно да не усеща това, което показва.
Алекситимията често се сравнява с емоционален далтонизъм – цветовете се възприемат, но не така както трябва. Други сравняват възприятието за света през призмата на алекситимията с черно бяло изображение на това, което останалите виждат в милиони цветове.
След пандемията от вирусната инфекция, която в много случаи изменяла и способността да се усещат вкусове и миризми, се появи още едно сравнение – алекситимията това е същото поствирусно изкривяване на вкуса и възприемането на миризми, но в емоционалната сфера.
Причини за развитие на алекситимия
Изследване на този феномен все още се води, но вече има няколко интересни резултата.
Причината може да е наследствено изменение в структурата на главния мозък, свързано с островния дял, и някои други, засягащи таламо-кортикалната мрежа.
Допуска се вероятност от развитие на алекситимия в резултат на травми или заболявания на главния мозък, а също и вследствие на детски травми, свързани с недостатъчно внимание и любов.
Трудното детство наистина може да стане причина за това човек да загуби способност да изпитва, радост, щастие, любов, нежност, но може да съхрани емоции като страх, гняв, ненавист.
Японски учени съобщават за висока степен на разпространение на алекситимия сред хикикомори – хора, доброволно избрали затворничеството, отказът от социални взаимодействия и преживявания.
Как алекситимията влияе на здравето
По света са проведени множество изследвания по тази тема, и са установени интересни моменти.
В самото начало съществува версия, че алекситимията е съставна част на разстройствата от аутистичния спектър. Оказва се обаче, че тази връзка не съществува винаги.
Алекситимикът може да не е аутист, и не всички аутисти са алекситимици.
Точно така стоят нещата и с други психични разстройства – алекситимията може да е свързана с биполярно, шизоафективно разстройство, шизофрения, психопатия и т.н.
Възможно е също да съществува и сама по себе си – без каквито и да е други заболявания на психиката, при пълно съхранение на интелекта.
Установена е връзка с риска от развитие на болест на Паркинсон, за което съобщават италиански учени през 2016 г. в своя статия.
В различни източници се съобщава за връзка между алекситимията и повишения риск от развитие на заболявания на стомашно-чревния тракт, особено на дебелото черво, а също и на хипертония, заболявания на сърдечно-съдовата система.
Дискомфортът, който изпитват алекситимиците, трудностите в изграждането на социални връзки, усещането, че не са като другите, става причина за склонност към злоупотреба с алкохол, с психоактивни вещества, и към други зависимости.
Например, през 2018 г. индийски изследователи пишат за връзка на алекситимията с повишен риск от интернет зависимост.
Много изследователи също така отбелязват също и разпространението сред хората с алекситимия на склонността към самонараняване и намерения за самоубийство.
