Всички живи същества зависят от водата, необходима е за живота. Когато става въпрос за хора, то следва да сме наясно, че мозъкът и сърцето на 70% се състоят от вода, а белите дробове съдържат колосалните 80%. За да оцелее човек, има нужда средно от 2,4 литра на ден, част от която постъпва с храната.
Какво се случва с тях, ако възникне алергия към водата?
Алергия към вода – защо имунитетът реагира
От гледна точка на физиологията водата е източник на живота и необходим компонент на всички биохимични процеси, и имунната система не трябва да реагира на нея. Все пак подобно състояние е описано в медицината.
Алергията към вода се отнася към редките състояния, възникващи в единични случаи при хора, страдащи от заболявания, наричани аквагенна уртикария. Един такъв случай в САЩ е описан при тийнейджърката Александра Ален.
През 2013 г. ѝ поставят диагноза аквагенна уртикария. Нейната алергия към вода означава, че ѝ се налага да ограничава миенето на тялото до 5-минутен студен душ 2 пъти седмично. Сама се подстригва и става вегетарианка, за да образува нейното тяло по-малко кожен себум.
Хората с това заболяване ограничават яденето на определени плодове и зеленчуци с високо съдържание на вода и често предпочитат да пият диетични безалкохолни напитки вместо чай, кафе или сок.
Как се живее с тази болест
Човек, който е с аквагенна уртикария, трябва не само да следи как се храни, но и да контролира редица естествени биологични фактори, сред които отделянето на пот и сълзи.
Необходимо е да се сведе до минимум излагането на дъжд и всякакви видове влага, за да се избегнат обриви на кожата, отоци и болки.
Тези хора имат нужда от строг контрол над емоционалните реакции, за да не допускат сълзи, а физическите упражнения, които карат тялото да се поти, за тях са огромен проблем.
Кога за първи път е открита алергията към вода
Първият регистриран случай на аквагенна уртикария е описан през 1963 г., когато кожата на 15-годишно момиченце цялата се покрива с обриви и мехури, след като се пързаля на водни ски.
Впоследствие това състояние е определено като силна чувствителност към вода, изразяваща се в появата на сърбящи мехури на кожата в продължение на няколко минути.
Алергията към вода по-често се среща при жени и може да се развие през пубертета, като генетичната предразположеност е по-вероятна причина за проблема.
Нейната рядкост означава, че патологията често неправилно се диагностицира като алергия към химическите вещества във водата, сред които хлор и сол. Възпалението може да продължи час или по-дълго, и е възможно да се развие фобия към къпане във вода.
Тежки случаи могат да доведат до анафилактичен шок. В медицинската литература има повече от 100 тематични изследвания, посветени на връзката на този вид алергия с други сериозни заболявания, сред които неходжкинов лимфом, Т-клетъчен лимфом и наличие на хепатит С.
Липсата на изследвания в областта на лечението и диагностика затруднява идентификация на състоянието. Но антихистамините препарати доказват своята ефективност при някои хора и позволяват съществено да се облекчават пристъпите.
За щастие, определено е, че състоянието става е не по-малко тежко, когато пациентът става остарява.
Каква е същността на алергията
Алергията към водата е много рядко срещана, затова в научната литература са описани по-малко от 100 случаи.
В изследване през 2011 г., публикувано в списание по дерматология, описват аквагенна уртикария като рядка форма на уртикария, при която контактът с вода предизвиква сериозни алергични симптоми, независимо от температурата или нейния източник, било то дъжд, сняг, пот или сълзи.
Засяга се горната част на тялото, сред които шия, рамена, гръб. По своята същност това не е истинско алергично заболяване с образуване на комплекс „антиген-антяло”, а т.нар. псевдоалергия.
При нея въздействието на вода на кожата предизвиква от големи клетки на хистамин, което пуска сърбеж, обриви и образуване на мехури.
