Няма никакви научни доказателства, че ако непиещ човек започне да пие алкохолни напитки, това ще се отрази благоприятно на сърдечно-съдовата му система.
Следва да се припомни, че дори незначителното превишаване на безопасните дози алкохол влече след себе си значително негативно влияние на сърдечно-съдовата система, както в сравнение с въздържателите, така и с тези, които пият малко или умерено.
В различните държави, говорейки за норми или порции алкохол се подразбират различни обеми. Обикновено под 1 порция алкохол се има предвид една напитка, съдържаща 10 мл етилов алкохол /спирт/.
Тоест една порция алкохол, това е:
• 100 мл бира;
• 50 мл вино;
• 25 мл водка, коняк, уиски или ракия;
Посочените по-горе напитки могат да имат различно алкохолно съдържание, следователно са приведени усреднените стойности.
Алкохолът и сърдечно-съдовата смъртност
Мета-анализът на 34 изследвания, обхващащи повече от 1 милион пациенти и повече от 94 000 смъртни случая, показал 18% понижаване на смъртността в тези изследвани групи, в които участниците употребявали по-малко от 2 порции алкохол дневно.
В същото време за мъжете, употребяващи 3 и повече порции алкохол и за жените, приемащи повече от 2 порции дневно показателят смъртност нараснал. В групата на лицата, страдащи от алкохолизъм /6 и повече дневно /, нараснал не само риска от сърдечно-съдова, но и този от внезапна смърт.
Анализът на изследвания сред лица, не страдащи от известни сърдечно-съдови заболявания, показал същата тенденция, лицата, употребяващи алкохол в незначителни количества имали предимство по отношение на здравословното състояние в сравнение с въздържателите.
При хората, злоупотребяващи с алкохол, се увеличавал рискът, както от сърдечно-съдова и внезапна смърт, така и от такава поради други причини.
Тенденцията за намаляване на смъртността при хората, които пиели малко, се наблюдавала, както сред мъжете, така и сред жените. В проспективно проучване на 490 000 пациенти относителният риск за мъжете съставлявал 0.7, а за жените 0.6.
А проспективно изследване сред лица от женски пол / над 85 хиляди жени на възраст от 18 до 59 години /показало следните резултати:
• Употребяващите 1-3 порции седмично – относителен риск 0.83;
• От 3 до 18 порции на седмица – относителен риск 0.88;
• Повече от 18 порции седмично – относителен риск 1.19;
Анализираните изследвания позволяват да се направи следното заключение: незначителното и умереното потребление на алкохол понижава сърдечно-съдовата смъртност, както при пациенти с известни заболявания на сърдечно-съдовата система, така и при здрави хора.
Но дори и при незначително повишаване на условно безопасните дози алкохол се увеличава сърдечно-съдовата смъртност. Пиянството и алкохолизмът увеличават смъртността, дължаща се на всякакви причини.
Алкохолът и исхемичната болест на сърцето /ИБС/
Минимален риск развитие на ИБС е установен у хората, употребяващи от 2 до 7 порции алкохол седмично.
Следва да се отбележи, че не са установени значителни ползи от употребата на алкохол сред лицата с първоначално нисък риск от коронарна болест на сърцето /с индекс на телесната маса под 25, непушачи, хранещи се здравословно и редовно, правещи физически упражнения/.
Както и в случая със смъртността, превишаването на условно безопасните дози алкохол увеличава риска от ИБС, а при хората с проблеми с алкохола като пиянство и алкохолизъм относителният риск от коронарна болест на сърцето е 1.45.
Алкохол и хипертония
От резултатите на няколко изследвания се установява, че при хората, които изпиват повече от 2 питиета алкохол, се увеличава риска от хипертония с 1.5-2 пъти.
