Анаеробна инфекция – това е често протичащ патологичен процес, обусловен от проникване в организма на бактерии, съществуващи при условия на понижени нива на кислород или пълната му липса.
Това заболяване се съпровожда с преобладаване на общ интоксикационен синдром над местните проявления. Образува се също и ексудат, който е с гнилостен характер.
Анаеробна инфекция – какво представлява
Тази патология може да доведе до увреждане на меките тъкани, кости, стави и абсолютно всички органи.
Изходът от това състояние до голяма степен зависи от това колко своевременно е установено, а също и от локализацията на патологичния процес и неговата тежест.
Най-неблагоприятно усложнение в този случай е полиорганната недостатъчност, инфекциозно-токсичен шок и сепсис.
Рискове за здравето при инфекция с анаеробни бактерии
Опасността от анаеробната инфекция е в много високото ниво на леталност. В медицината всички специалисти могат да се сблъскат с това заболяване.
Не се проследява зависимост от пол и възраст. Сред всички инфекциозни увреждания на меките тъкани и костно-ставната система на тази патология се падат около 30%.
Анаеробите са бактериите, които могат да поддържат своята жизнена дейност само в случай, ако в заобикалящата ги среда кислородът е малко или няма изобщо.
Голям брой анаеробни микроорганизми се отнасят към условно-патогенната флора. В обичайно състояние такива бактерии се откриват в човешкия организъм, но не водят до развитие на заболяване.
При наличие на предразполагащи за това фактори условно-патогенните бактерии могат да се активират и да способстват за развитие на възпалителен процес.
Анаеробите, съдържащи се във външната среда, в най-голямо количество се откриват в почвата. В този случай инфектирането най-често се случва при замърсяванe на рани с почва.
За възникване на анаеробна инфекция могат да способстват оперативни интервенции, инвазивни манипулации, порезни, огнестрелни и други рани.
Сред предразполагащите фактори за развитие на инфекции с анаеробни бактерии е пониженото ниво на имунна защита, съпътстващи тежки заболявания.
Облигатни и факултативни бактерии
Анаеробна инфекция може да се предизвика както от факултативни, така и от облигатни микроорганизми. Разликата е, че облигатните могат да съществуват само при пълна липса на кислород.
За факултативните анаероби това не е задължително. Пример за факултативна анаеробна флора са стафилококи, стрептококи, ешерихия коли и т.н.
Развитието на тази болест може да протече при участието на бактерии, които образуват спори както и такива, които не формират.
Сред спорообразуващите бактерии са клостридиите. Именно те най-често проникват в организма от външната среда, с възникване, например, на газова гангрена.
Тези, които не образуват спори, често стават причина за ендогенно заразяване. Възможно проявление са абсцеси на вътрешните органи, пневмония и т.н.
Симптоми, възникващи при анаеробна инфекция
Независимо от това в каква област се е локализирало възпалителното огнище, това заболяване има някои общи симптоми. Обикновено клиничната картина нараства остро.
Продължителността на инкубационния период обикновено е около 3 денонощия, макар и понякога да може да се ограничи до няколко часа.
Присъства задължително силно изразен интоксикационен синдром, който по своята интензивност превъзхожда местните проявления.
Представен е от симптоми като повишена телесна температура до 39 и повече градуса, главоболие, втрисане, обилно изпотяване и т.н.
При преглед може да се установи, че болният е с понижено кръвно и с тахикардия.
При инфектиране на меките тъкани в резултат на дълбока рана преобладават симптоми като силно изразен болков синдром, акумулиране на въздух в подкожната мастна тъкан.
От раната се отделя течен ексудат, който е със зловонна миризма. Непосредствено самият ексудат може да бъде серозен и хеморагичен или гноен.
Засегнатите тъкани придобиват сиво-зелен или сиво-кафяв цвят.
Диагностика и лечение на болестта
Тази болест може да се заподозре само въз основа на съпътстващи клинични проявление.
Водеща роля в поставянето на диагнозата са допълнителните методи, които предполагат бактериологично изследване или диагностика с метода на полимеразна верижна реакция.
Допълнително може да се проведе рентгенография, която позволява установяването на повишено образуване на газове в тъканите.
При лечението често не може да се мине без хирургична интервенция, задължително се провежда и антибактериална терапия с препарати, чувствителни към анаероби.
