ᐉ Анизакидоза

Анизакидозата представлява зоонозна хелминтоза, характеризираща се със засягане на стомашно-чревния тракт, което се предизвиква от паразитирането в ларвен стадий на нематода, принадлежащ към семейство Anisakidae в човешкия организъм.

Паразитирането при човека на ларвите на нематода от род Anisakis /херингов червей/, Phocanema /тресков червей, от риба треска/ и др. предизвиква остро протичащо заболяване с изразена алергична симптоматика.

Анизакидозата се регистрира в Япония, Америка, Нидерландия. Във всички държави причинителят паразитира в рибите, обитаващи сладководни, слабосоленоводни и соленоводни басейни.

Какви са причинителите?

Причинител на заболяване при човека са хелминтите в ларвен стадий на развитие от следните родове - Anisakis, Contracaecum, Pseudoterranova, Hysterothylacium.

За окончателни гостоприемници на тези паразити служат много морски бозайници /китоподобни, перконоги/, хищни морски риби и хранещи се с риба птици, в стомашно-чревния тракт на които паразитират мъжките и женските анизакиди.

Средната дължина на женските е 60-65 мм, мъжките 50-55 мм. Тялото им е вретенообразно, стесняващо се към двата края, по-стеснено от към страната на главата. В края, където е главата се установяват 3 устни.

Оплодените яйца попадат във водата, където от тях се излюпва ларва, която се поглъща от първите междинни гостоприемници – ракообразните, които най-често принадлежат към семейство Euphausiidae.

За допълнителни гостоприемници служат много морски риби, мекотели, по-големи ракообразни, хранещи се с малки раци.

Ларвите на паразита Anisakis в организма на междинния гостоприемник се локализират в телесните кухини, на повърхността или в различни вътрешни органи, както и в мускулите на

рибите. Вътре са във форма на полупрозрачни капсули – цисти, но е възможно и да са без тях. Размерите на цистите за средно около 3-7 мм дължина и 1-2 мм ширина. Ларвите на аниказидите, които не образуват цисти, например P.dicipiens са с дължина от 1.5 до 6 см.

Опаразитяването на окончателните гостоприемници се осъществява при изяждането от тях на заразени междинни гостоприемниците – риби, ракообразни и мекотели.

Ако по-големи междинни гостоприемници се хранят с по-малки, които са опаразитени с ларви, то те се натрупват в телата на по-големи, хищни риби.

Какви са симптомите?

Инкубационният период на анизакидозата съставлява от няколко часа до 7-14 дни. В много отношения, клиничната картина на заболяването е обусловена от мястото на локализацията на паразитите.

Ако ларвите се установят в лумена на червата симптоматиката в повечето случаи е много слабо изразено или дори отсъства напълно.

При стомашна локализация /най-честата форма на заболяването /на опаразитените ги безпокои силна болка в епигаструма, гадене, повръщане, понякога придружено с кръв.

При опаразитените се наблюдава покачване на телесната температура до субфебрилни или фебрилни нива, развитие на незабавни алергични реакции като уртикария, ангиоедем.

В случай на ретроградна миграция на ларвите на анизакидите от стомаха в хранопровода възниква болка и раздразнение в гърлото, кашлица. При чревната форма на заболяването опаразитените съобщават за болки в областта на пъпа и в дясната илиачна област, куркане в корема, метеоризъм.

Възможно е възникване на симптоматиката, която се наблюдава при т.нар. остър корем, характерна при апендицит или чревна непроходимост.